Проверката от Националната агенция за приходите (НАП) е тема, която често се свързва с големи компании, милионни обороти или сериозни данъчни нарушения. На практика обаче вниманието на приходната администрация не е запазено само за големия бизнес.

Проверка може да засегне и малка или средна фирма, търговски обект, самоосигуряващо се лице или друг данъчно задължен субект.

И причината невинаги е мащабно нарушение.

Понякога началото може да бъде много по-прозаично – пропуснат срок, неподадена декларация, несъответствие между декларирани данни, информация от контрагент или данни, с които приходната администрация разполага по друг канал.

Затова във втората част от нашата поредица за проверки и ревизии от НАП ще разгледаме един от въпросите, които най-често вълнуват бизнеса:

Какво може да привлече вниманието на НАП и да стане повод за проверка?

Важно е още в началото да направим едно уточнение. Не съществува публичен универсален списък, според който определено действие непременно води до проверка. Контролната дейност зависи от конкретните факти и обстоятелства, наличната информация и преценката на приходната администрация.

Има обаче редица ситуации, при които възникват несъответствия или данни, заслужаващи допълнително изясняване.

Какво представлява проверката от НАП?

Преди да говорим за причините, трябва да разграничим проверка от ревизия.

НАП определя проверката като контролно производство, осъществявано от органите по приходите с цел установяване спазването на данъчното и осигурителното законодателство.

Ревизията има друга функция – чрез нея се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Това разграничение е съществено.

Получаването на искане за документи или започването на проверка не означава автоматично, че фирмата е извършила нарушение. В рамките на проверката могат да бъдат изяснявани конкретни факти и обстоятелства и да се съпоставя информация.

Следователно първото правило за всеки бизнес е:

Не приемайте всяка проверка като присъда, но и не я подценявайте.

Навременната реакция, правилно организираната документация и съдействието на счетоводител или данъчен специалист могат да бъдат изключително важни.

1. Неподадени или закъснели данъчни декларации

Един от най-очевидните рискови сигнали е неспазването на законово установен срок.

Всеки бизнес има множество текущи задължения – декларации по ДДС, VIES-декларации при наличие на съответните основания, годишни данъчни декларации, осигурителни документи и други отчетни задължения.

Когато дадена декларация не бъде подадена в срок, това е обективно установим факт.

При справка-декларацията по ДДС например НАП посочва, че тя се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Закъснението не означава непременно, че веднага ще започне проверка, но представлява несъответствие със законовото задължение и не трябва да се приема като незначителен административен пропуск.

Особено внимание трябва да се обръща при:

• системно закъснение;
• последователно пропускане на декларации;
• разлика между подадени декларации и друга налична информация;
• декларации, които са подадени, но съдържат неточни или непълни данни;
• пропуски, които се установяват едва след изтичането на съответния срок.

Добрата вътрешна организация на сроковете е една от най-простите превантивни мерки, които бизнесът може да предприеме.

2. Годишната данъчна декларация по ЗКПО също не бива да се подценява

За дружествата особено важна е годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чрез нея се декларират данъчният финансов резултат и дължимият годишен корпоративен данък.

Една от грешките, които бизнесът допуска, е да възприема годишното приключване като чисто счетоводна формалност.

Всъщност годишната данъчна декларация обобщава значителна част от данъчната картина на дружеството.

Затова данните в нея трябва да бъдат съгласувани със счетоводните регистри, отчетността и останалата информация, която предприятието е подавало през годината.

Когато има несъответствия, пропуски или декларацията не е подадена в приложимия срок, рискът от необходимост за допълнително изясняване на данните логично се увеличава.

3. Несъответствия при VIES и сделки с контрагенти от Европейския съюз

Трансграничните сделки са друга област, в която точността на информацията е от особено значение.

VIES-декларацията се използва при определени вътреобщностни доставки на стоки, доставки на услуги и други операции, предвидени в закона.

По актуална информация на НАП крайният срок за подаване на VIES-декларацията е до 14-о число включително на месеца, следващ съответния данъчен период.

Защо VIES е толкова важна?

Защото при сделки между предприятия в различни държави членки данните не съществуват изолирано само в счетоводството на едната страна.

Системата VIES позволява проверка на идентификационните номера по ДДС на контрагентите, а обменът на данъчна информация в рамките на ЕС дава възможност данни от различни източници да бъдат съпоставяни.

Представете си например следната ситуация:

Българска фирма декларира определена вътреобщностна операция с дружество от друга държава членка. Данните по сделката обаче не съответстват на информацията, която се съдържа в отчетността или декларациите на другата страна.

Подобно несъответствие не доказва само по себе си нарушение.

То може да се дължи на техническа грешка, различен момент на отчитане, неправилно въведени данни, корекция или друг напълно обясним фактор.

Но несъответствието е нещо, което може да изисква изясняване.

Затова фирмите, които извършват сделки в ЕС, трябва да следят особено внимателно:

• валидността на ДДС номерата на контрагентите;
• правилното отразяване на фактурите;
• данъчния период, в който е отчетена операцията;
• съдържанието на VIES-декларацията;
• съответствието между счетоводните данни и подадените декларации.

4. Данните от касовите апарати и фискалните устройства

При бизнеса, който извършва продажби чрез търговски обекти, особено значение има правилното регистриране и отчитане на продажбите.

Наредба Н-18 урежда изискванията за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискални устройства, включително правилата за дистанционна връзка и подаване на данни към НАП.

Това означава, че информацията от фискалните устройства е част от значително по-широка информационна среда, отколкото понякога собствениците на бизнес си представят.

Необичайният модел на отчетени продажби сам по себе си не доказва укриване на оборот.

Но когато данните не изглеждат логични спрямо естеството и начина на работа на бизнеса, могат да възникнат въпроси.

Например заведение може да има много ниски отчетени продажби в период, през който реално работи активно. Търговски обект може да показва повтарящи се необичайни модели в отчетността. Възможно е да има несъответствие между реалната дейност, документите и фискално отчетените продажби.

Причините могат да бъдат различни и не всяко отклонение означава нарушение.

Основният принцип обаче е ясен:

Фискалните данни трябва да отразяват реално извършените и подлежащи на регистриране продажби.

5. Несъответствие между обороти, документи и реална дейност

Един от основните практически рискове за бизнеса възниква, когато различните части на счетоводната и данъчната информация не „разказват една и съща история“.

Представете си предприятие, което има:

• определен оборот по счетоводни данни;
• различна картина във фискалните устройства;
• други стойности в подадените декларации;
• банкови движения, които изискват допълнително обяснение;
• покупки или активи, които трудно се съпоставят с декларираната дейност.

Нито един отделен елемент задължително не доказва нарушение.

Но колкото повече необяснени несъответствия има, толкова по-важно става дружеството да може документално да обоснове произхода и характера на операциите си.

Точно тук проличава значението на доброто счетоводство.

Счетоводството не е просто въвеждане на фактури.

То трябва да създава последователна, документално обоснована картина на стопанската дейност.

6. Информацията вече идва от много различни източници

Съвременният данъчен контрол е все по-свързан с обмена и обработването на информация.

И това е особено важно за бизнеса да бъде разбрано.

Не бива да се разчита на предположението:

„Щом аз не съм декларирал нещо, НАП няма откъде да знае.“

Подобно мислене става все по-рисково.

НАП участва в механизми за международен автоматичен обмен на финансова информация, включително по Common Reporting Standard (CRS), FATCA и европейските правила за административно сътрудничество.

Освен това правилата по DAC7 създадоха механизъм за предоставяне и автоматичен обмен на информация от оператори на цифрови платформи за определени продавачи и дейности.

Това е особено важно в условията на дигитална икономика, при която приходи могат да бъдат реализирани през чуждестранни платформи, посредници и финансови институции.

Следователно данъчната картина на едно лице или предприятие все по-рядко се формира единствено от декларациите, които то самото е подало.

7. Доходи от инвестиции, акции и други финансови операции

Инвестициите са друга област, която не трябва да остава извън данъчното планиране.

Фактът, че дадена операция се извършва чрез чуждестранен брокер, банка или онлайн платформа, не означава автоматично, че няма данъчни последици в България.

Данъчното третиране зависи от множество фактори – кой получава дохода, какъв е видът на дохода, къде е източникът му, какъв финансов инструмент е използван, приложимо ли е освобождаване и има ли международна спогодба.

Затова инвестиционните операции трябва да бъдат анализирани конкретно, а не по общото правило „инвестициите не се декларират“.

Особено опасно е собственици и управители на фирми да смесват лични инвестиционни операции с движения, свързани с дружеството, без ясна документация и основание.

8. Криптовалути и дигитални активи – тема, която не бива да се пренебрегва

Криптоактивите са сред областите, при които много хора все още приемат, че операциите остават извън традиционната финансова система.

Регулаторната и информационната среда обаче се развива именно в посока към по-голяма прозрачност.

За данъчни цели от значение е не просто фактът, че някой притежава криптоактив, а конкретните операции, реализираните доходи или резултати и качеството, в което лицето извършва дейността.

Затова при сделки с криптоактиви е разумно да се пази подробна документация:

• кога е придобит активът;
• на каква цена;
• кога и как е продаден или заменен;
• какви такси са платени;
• през коя платформа е извършена операцията;
• какъв е документално доказуемият финансов резултат.

Колкото по-сложни са операциите, толкова по-важна е проследимостта им.

9. Доходи и продажби през онлайн платформи

Една от най-съществените промени през последните години е увеличаването на данъчната прозрачност при дейностите през цифрови платформи.

По правилата на DAC7 операторите на определени цифрови платформи предоставят информация за продавачи, които извършват определени дейности или получават доходи чрез платформите.

НАП разполага с електронна услуга за подаване на такава информация от операторите на цифрови платформи, а механизмът е част от международния автоматичен обмен на данъчна информация.

Това има много важно практическо значение.

Продажбите или приходите през онлайн платформа не трябва автоматично да се възприемат като „невидими“ за данъчната администрация.

В зависимост от конкретната дейност могат да възникнат различни задължения, затова всеки, който системно продава стоки, отдава имущество или извършва услуги чрез платформи, трябва да анализира данъчния си статус.

10. Данни от трети лица и контрагенти

При една проверка информацията не е задължително да идва само от проверяваното дружество.

НАП има електронни услуги, чрез които и трети лица могат да подават документи в рамките на контролни производства.

На практика това означава, че сделката между две компании оставя документална следа и при двете страни.

Ако фирма А отчита една операция по определен начин, а фирма Б представя документи, от които следва друго, несъответствието трябва да бъде изяснено.

Затова правилната работа с контрагентите е съществена част от данъчната дисциплина.

Фирмите трябва да пазят:

• договори;
• фактури;
• приемо-предавателни протоколи;
• платежни документи;
• транспортни документи, когато са приложими;
• кореспонденция, когато тя доказва съществени условия на сделката;
• документи, доказващи реалното извършване на услугата или доставката.

Самата фактура невинаги е достатъчна да разкаже цялата икономическа история на една операция.

11. Проверка на активи и произход на средства

Активите също могат да бъдат важна част от анализа на финансовото и данъчното положение на дадено лице или дружество.

При наличие на значителни придобивания логичният въпрос е дали те съответстват на документираните източници на средства.

Това не означава, че придобиването на скъп актив автоматично води до проверка.

Означава, че бизнесът трябва да може да докаже икономическото основание и източника на финансиране.

Например:

• банков кредит;
• лизинг;
• натрупана печалба;
• допълнителни парични вноски при наличие на законови основания;
• заем;
• продажба на друг актив;
• друга надлежно документирана операция.

Колкото по-добра е документалната проследимост, толкова по-лесно може да бъде обяснена една операция.

12. Секторни и тематични контролни действия

Контролната дейност на НАП не се ограничава само до индивидуални случаи.

Приходната администрация може да насочва внимание и към определени дейности, групи лица или икономически поведения, когато са установени данъчни рискове.

За бизнеса това означава, че понякога причината за засилен контрол може да не е конкретно единично действие на фирмата, а по-широк анализ на определена дейност или модел.

Именно затова твърдението „при нас всичко е както при останалите в бранша“ не е достатъчна защита.

Всяка фирма носи отговорност за собствената си отчетност и собствените си задължения.

13. Малката фирма също може да бъде проверена

Един от най-разпространените митове е:

„НАП се занимава само с големите фирми.“

Това е опасно убеждение.

Размерът на дружеството не отменя задълженията му.

Малък магазин, ресторант, онлайн търговец, консултантска компания или друго малко предприятие също трябва да спазва приложимите данъчни и осигурителни правила.

При това именно при малкия бизнес понякога се среща проблемът, че собственикът изпълнява едновременно множество функции и административните задължения остават на заден план.

Един пропуснат срок води до друг.

Един неподаден документ остава незабелязан.

Една фактура не е отчетена правилно.

И постепенно малките административни пропуски могат да създадат значително по-голям проблем.

Какво вижда НАП, което бизнесът често забравя?

Това е може би най-важният въпрос в тази тема.

Днешната данъчна администрация работи в среда на електронни декларации, фискални данни, международен обмен на данъчна и финансова информация, VIES, информация от цифрови платформи и документи от трети лица.

Затова всяка фирма трябва да мисли за данъчната си отчетност не като за множество отделни декларации, а като за една обща информационна картина.

Ако отделните части на тази картина си противоречат, възниква необходимост от обяснение.

Точно поради тази причина превенцията е много по-добра стратегия от реакцията след започнала проверка.

Как бизнесът може да намали риска от проблеми при проверка от НАП?

Няма законен начин една фирма да си гарантира, че никога няма да бъде проверявана.

И това не трябва да бъде целта.

Целта трябва да бъде друга:

Ако проверката започне утре, документите и отчетността на дружеството да могат спокойно да обяснят реалната му дейност.

За тази цел е добре бизнесът да:

1. Следи стриктно всички срокове за подаване на декларации и документи.
2. Проверява дали данните в различните декларации са съгласувани.
3. Следи VIES и документите по вътреобщностните операции.
4. Контролира правилното отчитане на продажбите и фискалните устройства.
5. Съхранява пълна документация за сделки и плащания.
6. Документира произхода на значителни средства и финансирания.
7. Не пренебрегва приходите от онлайн платформи и международни източници.
8. Анализира данъчното третиране на инвестиции и дигитални активи.
9. Прави периодични вътрешни проверки за несъответствия.
10. Консултира необичайните сделки предварително, а не след възникването на проблем.

Какво да направите, ако получите искане за документи от НАП?

На първо място – не го игнорирайте.

Прочетете внимателно:

• какво точно се изисква;
• за кой период;
• в какъв срок;
• по какъв начин трябва да бъдат представени документите;
• дали се изискват допълнителни писмени обяснения.

НАП поддържа електронни услуги, свързани с текущи и приключили контролни производства, както и услуги за подаване на документи в рамките на проверки и ревизии.

Добре е още при получаването на документ от приходната администрация той да бъде предоставен на счетоводителя или съответния данъчен специалист.

Не е добра практика отговорите да се подготвят набързо в последния ден.

Също толкова важно е да не се изпращат хаотично документи, без да бъде проверено дали информацията в тях е последователна и дали действително отговаря на поисканото.

Най-голямата грешка: „Това няма как да се види“

Днес все по-малко икономически операции съществуват напълно изолирано.

Една сделка може да остави следа в счетоводството на контрагент.

Друга – във VIES.

Трета – във фискално устройство.

Четвърта – в банковата или финансовата система.

Пета – в цифрова платформа.

Шеста – в информация, която подлежи на международен автоматичен обмен.

Затова съвременната данъчна дисциплина изисква не просто „да имаме документи“, а данните в тези документи да бъдат логични, последователни и съобразени с реално извършената дейност.

Проверка от НАП не означава непременно нарушение

Това също трябва да бъде подчертано.

Самото започване на проверка не е доказателство за данъчно нарушение.

Контролните производства имат за цел да установяват и изясняват факти и обстоятелства.

Една фирма с добре организирано счетоводство и изрядна документация трябва да може да представи поисканата информация и да обоснове стопанските си операции.

Проблемите обикновено стават по-сериозни тогава, когато документите липсват, данните си противоречат или обясненията се търсят едва след започването на контролното производство.

Заключение: какво най-често привлича вниманието към една фирма?

Не е необходимо да говорим за милиони левове оборот или огромна компания.

Понякога всичко започва от нещо много по-малко:

закъсняла декларация;

неподаден документ;

несъответствие между данни;

неточно отчетена операция;

проблем при VIES;

необяснима разлика в отчетността;

неправилно документирана сделка;

доход или приход, който не е получил правилното данъчно третиране.

Нито един от тези примери не означава автоматично, че НАП непременно ще започне проверка. Но всеки от тях показва защо добрата счетоводна организация е толкова важна.

В условията на все по-голям обмен на данни правилният подход не е да се питаме:

„Дали НАП ще види това?“

По-добрият въпрос е:

„Ако НАП поиска обяснение за тази операция, можем ли веднага да я докажем и обосновем?“

Именно това е разликата между счетоводството, което просто изпълнява административни задължения, и счетоводството, което реално защитава интересите на бизнеса.

В следващата част от поредицата ще продължим с още практически примери за ситуации, които могат да привлекат вниманието на приходната администрация, и ще разгледаме как фирмите могат да бъдат по-добре подготвени.

Статията е актуализирана към 7 септември 2026 г. и има общ информационен характер. Тя не представлява индивидуална данъчна или правна консултация. Данъчното третиране винаги зависи от конкретните факти и обстоятелства.

Източници

1. Национална агенция за приходите – „Проверки“ – официална информация за контролните производства и тяхната цел.
2. Национална агенция за приходите – „Ревизии“ – официална информация за ревизионните производства и установяването на данъчни и осигурителни задължения.
3. Национална агенция за приходите – „ДДС в България“ и електронната услуга за справка-декларация по ЗДДС – информация относно задълженията и сроковете при ДДС.
4. Национална агенция за приходите – „VIES“ и „Подаване на VIES декларация“ – правила за подаване и срокове на VIES-декларациите.
5. Национална агенция за приходите – „Корпоративен данък“ и годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
6. Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. – правила за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискални устройства и подаването на данни към НАП.
7. НАП – „Автоматичен обмен на финансова информация“ – информация относно CRS, FATCA и европейския автоматичен обмен на данъчна информация.
8. НАП – „Автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи“ (DAC7) – информация за задълженията на операторите на цифрови платформи и обмена на данни.
9. НАП – електронни услуги за проверки и ревизии – справки за текущи и приключили контролни производства и подаване на документи в рамките на контролни производства.
10. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – приложимата нормативна рамка.