Проверките на бизнеса невинаги започват заради огромни обороти, сериозни данъчни задължения или очевидно нарушение. Понякога вниманието на контролните органи може да бъде насочено към начина, по който една фирма организира работата на служителите си, оформя отношенията си с външни изпълнители или отчита определени разходи.
В третата част от поредицата ни за проверки и ревизии на фирми насочваме вниманието към няколко особено важни теми – непълното работно време, гражданските договори, недекларирания труд и разходите за пътувания и командировки.
Това са напълно нормални и законни инструменти за бизнеса, когато са използвани правилно.
Проблемът възниква тогава, когато документите показват едно, а реалната дейност – друго.
Именно несъответствието между документално оформените отношения и фактическата ситуация може да доведе до въпроси от контролните органи.
Кои фирми могат да попаднат във фокуса на Инспекцията по труда?
Няма универсално правило, според което определен вид фирма задължително ще бъде проверена.
Размерът на бизнеса също не е единственият определящ фактор.
Малка фирма с няколко служители също трябва да спазва трудовото и осигурителното законодателство, както и голям работодател със стотици работници.
Особено важна тема за контролната дейност е недекларираният труд.
Главната инспекция по труда посочва ограничаването на недекларирания труд във всичките му проявления като основен фокус на контролната си дейност през 2026 г. Тук попадат не само случаите, в които човек работи изцяло без трудов договор, но и ситуации с прикрито реално работно време или заплащане.
Това е важно разграничение.
Недекларираният труд не означава единствено „работник без договор“.
Риск може да възникне и когато договор има, но условията в него не съответстват на действително положения труд.
Непълното работно време не е нарушение
Един от най-разпространените митове е, че назначаването на служител на 2 или 4 часа автоматично е подозрително или незаконно.
Това не е така.
Непълното работно време е законово допустима форма на заетост.
Работникът и работодателят могат да уговорят работа за част от нормалното работно време, когато това отговаря на реалната организация на труда.
Следователно самият факт, че една фирма има служители на 4-часов работен ден, не доказва нарушение.
Въпросът е друг:
Съответства ли записаното в трудовия договор на реално положения труд?
Ако служителят действително работи четири часа дневно и трудовото му правоотношение е организирано и отчетено по този начин, самото непълно работно време не представлява проблем.
Но ако документите показват четири часа, а човекът фактически работи осем или повече часа, вече говорим за съвсем различна ситуация.
Кога 4-часовият трудов договор може да се превърне в проблем?
Представете си следния пример.
Служител е назначен по трудов договор на четири часа дневно.
По документи работният му ден приключва на обяд.
На практика обаче той продължава да изпълнява същите задължения през целия ден, всеки ден.
Ако това е траен модел, възниква очевидно несъответствие между договореното и фактическото работно време.
Точно такива проявления на недеклариран труд са сред темите, върху които Инспекцията по труда насочва вниманието си.
Затова работодателите трябва да разграничават две напълно различни ситуации:
Законно непълно работно време – служителят действително работи толкова, колкото е договорено.
Фиктивно непълно работно време – договорът е за по-малко часове, но реално се полага труд с по-голяма продължителност.
Втората ситуация може да доведе до нарушения не само на трудовото, но и на осигурителното законодателство.
Защо реалното работно време е толкова важно?
Работното време не е просто административен реквизит в договора.
То е пряко свързано с редица права и задължения – възнаграждение, почивки, извънреден труд, осигуряване, трудов и осигурителен стаж и други елементи на трудовото правоотношение.
Когато официално декларираните условия не отговарят на реалните, могат да бъдат засегнати и правата на самия работник.
Затова работодателят трябва да има организация, чрез която действително да може да докаже как е разпределено и отчитано работното време.
Особено внимание трябва да се обръща при:
- работа на смени;
- непълно работно време;
- сумирано изчисляване на работното време;
- работа през почивни дни;
- извънреден труд;
- сезонна заетост;
- работа в обекти с продължително работно време;
- служители, които работят в различни обекти.
Колкото по-сложна е организацията на работата, толкова по-важно е документите и реалността да съвпадат.
Недекларираният труд остава сериозен фокус и през 2026 г.
Темата не е само теоретична.
По данни на Главната инспекция по труда за първите шест месеца на 2026 г. са извършени 24 772 проверки, при които са установени 96 299 нарушения на трудовото законодателство.
От тях 43 995 нарушения са свързани с осъществяването на трудовите правоотношения.
За същия период инспекторите са установили 1 774 души, работещи без трудов договор.
Тези данни ясно показват защо работодателите не трябва да разглеждат правилното оформяне на трудовите отношения като административна формалност.
Почти половината проверки през 2025 г. са били насочени към недеклариран труд
Още по-показателни са данните за цялата 2025 г.
Според Главната инспекция по труда 21 969 проверки са извършени по специална мярка за превенция на недекларираната заетост.
Това представлява около 44% от всички 49 660 проверки, извършени от Инспекцията през годината.
По тази мярка са установени десетки хиляди нарушения, свързани с трудовите правоотношения.
Следователно недекларираният труд не е периферна тема за контролните органи.
Той е един от основните им приоритети.
Проверки могат да се извършват и извън обичайното работно време
Бизнесът не трябва да разчита на предположението, че проверките се извършват единствено между 9 и 17 часа.
Главната инспекция по труда използва и т.нар. „бързи проверки“, включително извън установеното официално работно време на Агенцията.
Това има логична причина.
Ако трябва да се установи дали служител, който по документи работи на непълно работно време, фактически продължава да работи след края на договорения си работен ден, проверка единствено в стандартен часови диапазон невинаги би дала реална картина.
Затова най-добрата стратегия за работодателя не е да се пита кога може да дойде проверка.
Правилният въпрос е:
„Отговаря ли реалната организация на труда на това, което сме оформили документално?“
Гражданските договори – кога са напълно нормални и кога възниква риск?
Втората голяма тема са гражданските договори.
Гражданският договор сам по себе си не е нарушение.
Той има своето законно място в отношенията между бизнеса и физическите лица.
Проблемът възниква, когато чрез граждански договор фактически се прикрива трудово правоотношение.
Това е изключително важно разграничение.
При гражданското правоотношение обикновено се възлага постигането на определен резултат или извършването на конкретна работа.
При трудовото правоотношение човек предоставя работната си сила при определена организация на труда.
Кога гражданският договор започва да прилича на трудов?
Не заглавието на договора определя естеството на отношенията.
Решаващо значение имат реалните факти.
Представете си човек, който формално има граждански договор, но:
- всеки ден идва в определен час;
- има определено работно място;
- спазва фиксирано работно време;
- получава текущи задачи от ръководител;
- изпълнява постоянна функция в организацията;
- подчинен е на вътрешния ред;
- получава регулярно възнаграждение;
- работата му практически не се различава от тази на останалите служители.
В подобна ситуация наименованието „граждански договор“ само по себе си не е достатъчно.
Главната инспекция по труда изрично посочва, че използването на граждански договори е недопустимо, когато чрез тях се прикрива предоставянето на работна сила.
Това е причината бизнесът да бъде особено внимателен, когато масово използва граждански договори за хора, които фактически изпълняват функции като служители.
Граждански договор или трудов договор – основната разлика
Най-просто казано:
При гражданския договор обичайно се търси определен резултат.
При трудовия договор се предоставя работна сила при определена организация и подчиненост.
Например фирма може да възложи на специалист да изработи конкретен дизайн, анализ, проект или друга определена услуга.
Това може да бъде напълно нормално гражданско правоотношение в зависимост от конкретните условия.
Съвсем различна е ситуацията, ако същият човек трябва всеки делничен ден да бъде в офиса от 9 до 18 часа, да изпълнява постоянни задачи, да се отчита ежедневно пред ръководител и на практика да функционира като част от персонала.
Тогава вече трябва внимателно да се анализира дали правоотношението не носи характеристиките на трудово.
Какво показват актуалните данни на Инспекцията по труда?
В годишния си доклад за 2025 г. Главната инспекция по труда изрично посочва сред формите на незаконосъобразно уреждане на трудовите правоотношения договори по Закона за задълженията и договорите, при които фактически са налице белези като определено работно място, работно време, месечно трудово възнаграждение и йерархическа подчиненост.
Това потвърждава колко важно е договорът да отразява действителното естество на отношенията.
Не е достатъчно документът просто да носи заглавието „граждански договор“.
Защо бизнесът понякога допуска тази грешка?
Причините могат да бъдат различни.
Понякога става въпрос за неправилно разбиране на разликата между трудов и граждански договор.
В други случаи фирмата започва работа с външен специалист за конкретна задача, но постепенно отношенията се променят – човекът започва да работи постоянно, включва се в ежедневните процеси и придобива функции, много близки до тези на служител.
Тогава договорът, който първоначално е бил логичен, вече може да не съответства на реалните отношения.
Затова договорните отношения трябва да бъдат преглеждани периодично.
Сигналите от работници също могат да доведат до проверки
Контролните действия не са свързани само с анализ на документи или планирани кампании.
Сигналите от граждани също са важен източник на информация.
За първото полугодие на 2026 г. Инспекцията по труда е извършила 4 781 проверки по сигнали от граждани, институции и синдикални организации.
Това е още една причина работодателите да не разчитат на формално оформени документи, ако действителната организация на труда е различна.
Работникът е пряк участник в трудовото правоотношение и може да сигнализира за проблеми с работното време, възнаграждението, договора или други трудови права.
Командировките – нормален разход, който трябва да има връзка с бизнеса
Третата важна тема са командировките и разходите за пътуване и престой.
Командировките са нормална част от дейността на много предприятия.
Служители и управители пътуват за:
- срещи с клиенти;
- преговори с доставчици;
- участия в изложения;
- обучения;
- конференции;
- посещения на обекти;
- контрол на проекти;
- други задачи, пряко свързани с дейността.
Самият факт, че една фирма има високи разходи за пътуване, не означава нарушение.
За международна компания, консултантски бизнес или дружество с обекти в различни градове големият обем пътувания може да бъде напълно логичен.
Отново решаващият въпрос е дали разходите имат реална връзка с дейността и дали са надлежно обосновани.
Кога разходите за пътуване могат да създадат въпроси?
Представете си фирма, чиято дейност по принцип почти не изисква пътувания.
В същото време в счетоводството ѝ регулярно се отчитат значителни разходи за:
самолетни билети;
хотели;
гориво;
пътувания в чужбина;
командировъчни средства;
други разходи за престой.
Това не означава автоматично, че разходите са неправомерни.
Но фирмата трябва да може да обясни защо са направени и как са свързани с икономическата ѝ дейност.
Какво казва ЗКПО за разходите за пътуване и престой?
Законът за корпоративното подоходно облагане съдържа специални правила относно разходите за пътуване и престой на физически лица.
Основният принцип е, че за данъчни цели се признават съответните счетоводни разходи, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и са изпълнени останалите приложими законови изисквания.
Точно изразът „във връзка с дейността“ е от ключово значение.
Една самолетна фактура или хотелска резервация сами по себе си не обясняват непременно икономическата цел на пътуването.
Затова е важно да има последователна документална следа.
Какви документи трябва да пази фирмата при командировки?
Конкретните документи зависят от вида на пътуването и приложимите правила, но е разумно фирмата да може да проследи:
- основанието за пътуването;
- кой е пътувал;
- къде;
- кога;
- с каква бизнес цел;
- какви разходи са извършени;
- как те са свързани с дейността.
В зависимост от конкретния случай значение могат да имат заповеди за командироване, фактури, билети, хотелски документи, отчети, документи за транспорт, доказателства за проведени срещи и други относими документи.
Целта не е фирмата да събира безразборно хартия.
Целта е при необходимост да може ясно да покаже:
Кой? Къде? Кога? Защо? Какъв е разходът? Каква е връзката му с бизнеса?
Документалната обоснованост е ключова
Това е принцип, който се простира далеч отвъд командировките.
За данъчни цели не е достатъчно един разход просто да бъде записан в счетоводството.
Трябва да има необходимата документална обоснованост и да са изпълнени приложимите законови условия за признаването му.
Затова при значителни или необичайни разходи бизнесът трябва да мисли предварително за доказателствата, а не да започва да ги търси едва когато бъде поискана информация.
Какъв е проблемът с „раздутите“ фирмени разходи?
Риск възниква, когато личен разход бъде представян като фирмен или когато реален разход няма достатъчна връзка с дейността на предприятието.
Например пътуването може действително да се е състояло.
Хотелът може действително да е платен.
Самолетният билет също може да е напълно реален.
Но данъчният въпрос не приключва с това.
Следващият въпрос е:
Защо този разход е за сметка на фирмата?
Ако има ясна бизнес цел и тя може да бъде доказана, ситуацията е една.
Ако пътуването е изцяло лично, но е отчетено като разход на дружеството, ситуацията е съвсем друга.
НАП и Инспекцията по труда имат различни правомощия
Тук трябва да направим важно уточнение.
НАП и Главната инспекция по труда не са една и съща институция и не извършват един и същ вид контрол.
Инспекцията по труда контролира спазването на трудовото законодателство в рамките на своите правомощия.
НАП има функции по отношение на данъците и задължителните осигурителни вноски и извършва данъчно-осигурителен контрол.
В определени ситуации обаче един и същ фактически модел може да има както трудовоправно, така и данъчно-осигурително значение.
Например фиктивното непълно работно време може да засегне едновременно трудовите права и осигурителните задължения.
Именно затова работодателят трябва да гледа на трудовата, счетоводната и осигурителната документация като на взаимно свързани елементи.
Контролните институции могат да обменят информация и да работят съвместно
Практиката показва, че контролът върху недекларирания труд може да включва взаимодействие между институции.
Има документирани съвместни кампании и проверки между Инспекцията по труда и НАП, особено по теми, свързани с недекларираната заетост.
Освен това съвременният контрол става все по-информационно обезпечен.
Затова не е разумно работодателят да разглежда всяка декларация, договор, осигурителен документ или отчет като напълно изолирана информация.
Разминаванията могат да пораждат въпроси.
Кои сектори могат да бъдат по-рискови?
Не съществува постоянен списък, според който всички предприятия в даден сектор непременно ще бъдат проверени.
Контролните приоритети се променят.
Все пак има дейности, при които поради естеството на работата рискът от недекларирана заетост традиционно е по-висок.
През 2026 г. например Инспекцията по труда продължава специални инициативи срещу недекларирания труд, а при проверки през март най-много установени лица без трудови договори са били в производството на хранителни продукти, строителството и търговията на дребно.
През февруари 2026 г. са проведени и проверки в строителството, хотелиерството и ресторантьорството в рамките на инициатива срещу недекларирания труд.
Това не означава, че фирма от тези сектори непременно ще бъде проверена или че предприятията в тях са некоректни.
Показва единствено, че определени модели на заетост могат да бъдат предмет на по-засилен контрол.
Какво може да провери Инспекцията по труда?
В зависимост от конкретния случай контролните органи могат да проверяват различни аспекти на трудовите отношения и условията на труд.
За работодателя е важно да има ред в документацията, свързана с:
- трудовите правоотношения;
- реалното работно време;
- длъжностите;
- възнагражденията;
- графиците;
- почивките;
- извънредния труд;
- безопасността и здравето при работа;
- други задължения по трудовото законодателство.
Но още по-важно е документите да съответстват на действителното положение.
Перфектно оформен договор не решава проблема, ако служителят реално работи при съвсем други условия.
Как работодателят може да намали риска?
Няма начин една фирма да си гарантира, че никога няма да бъде проверена.
И това не трябва да бъде целта.
По-добрата цел е:
Ако проверката започне утре, фирмата да може спокойно и последователно да покаже как реално е организирала дейността си.
За тази цел е добре периодично да се прави вътрешен преглед.
Проверете дали служителите на непълно работно време действително работят според договореното.
Проверете дали графиците съответстват на реалната работа.
Проверете дали гражданските договори действително са граждански по своя характер.
Проверете дали хората по граждански договор не изпълняват ежедневно функции, характерни за служители.
Проверете дали командировките имат ясна бизнес цел.
Проверете дали разходите за пътуване са подкрепени с необходимите документи.
Проверете дали счетоводната, трудовата и осигурителната информация не си противоречат.
Най-опасният подход: „Документите са наред, значи няма проблем“
Документите са изключително важни.
Но те трябва да отразяват действителността.
Ако договорът казва четири часа, а служителят всеки ден работи осем, проблемът не се решава от факта, че има подписан договор.
Ако документът е озаглавен „граждански договор“, но лицето фактически предоставя работна сила като служител, заглавието само по себе си не определя характера на правоотношението.
Ако има фактура за хотел, това доказва разход за хотел, но не непременно защо той е свързан с дейността на фирмата.
Точно затова добрата документация и реалната организация трябва да вървят заедно.
Какво да направите, ако установите несъответствие?
Не чакайте проверка.
Ако при вътрешен преглед установите, че дадена практика не съответства на документите или че определено правоотношение е организирано неправилно, потърсете професионален съвет и анализирайте конкретната ситуация.
Не всяка грешка има едно и също решение.
Не всяко несъответствие има еднакви последици.
И не е добра идея документи да бъдат променяни формално или със задна дата с цел да се създаде привидност за различна фактическа ситуация.
Коректният подход е да се установи реалното положение и да се предприемат законосъобразни действия според конкретния случай.
Какво трябва да запомни бизнесът?
Третата част от нашата поредица може да бъде обобщена с едно основно правило:
Документите трябва да отговарят на реалността.
Непълното работно време е законно – когато реално е непълно.
Гражданският договор е законен – когато отношенията действително имат граждански характер.
Командировките и пътуванията са нормален фирмен разход – когато са свързани с дейността и са правилно документирани.
Проблемът започва, когато формата и реалността се разминават.
Заключение
НАП и Инспекцията по труда изпълняват различни контролни функции, но трудовите, осигурителните и данъчните отношения на една фирма са тясно свързани.
Затова работодателите не трябва да подценяват начина, по който организират и документират работата.
Договор за четири часа при реална осемчасова работа.
Граждански договор, зад който фактически стои трудово правоотношение.
Значителни разходи за пътувания без ясна връзка с дейността.
Всеки от тези случаи трябва да бъде разглеждан според конкретните факти и сам по себе си не означава автоматично нарушение или проверка. Но когато документите не съответстват на реалната дейност, рискът за бизнеса нараства.
Добрата превенция започва много преди появата на инспектор.
Тя започва с правилни договори, реално отчитане на работното време, добра счетоводна организация и документи, които могат да обяснят всяка съществена стопанска операция.
Защото при една проверка най-силната позиция на бизнеса е не просто да има документи, а да може да покаже, че документите отразяват това, което действително се е случило.
Следете блога на МБД, където продължаваме поредицата с още практична и актуална информация за проверките и ревизиите на фирми.
Статията е актуална към 12 септември 2026 г. и има общ информационен характер. Тя не представлява индивидуална данъчна, счетоводна или правна консултация. Всеки конкретен случай следва да бъде анализиран според неговите факти и приложимото законодателство.
Източници
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Кодекс на труда, актуална публикувана редакция през 2026 г.
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – „Инспекторите по труда установиха над 96 000 нарушения на трудовото законодателство за първите шест месеца на 2026 г.“, 17.07.2026 г.
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – „Почти половината от всички проверки на Главната инспекция по труда са насочени към ограничаване на недекларирания труд“, 20.02.2026 г.
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – „ИА ГИТ ще проведе инспекционни кампании за непълнолетните и платформените работници през 2026 г.“, 10.02.2026 г.
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Годишен доклад за дейността на ИА ГИТ през 2025 г.
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – разяснение „Каква е разликата между трудов договор по Кодекса на труда и договора за изработка (услуга) по Закона за задълженията и договорите?“
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – информация относно работното и непълното работно време.
- Национална агенция за приходите – Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), включително правилата за разходите за пътуване и престой.
- Кодекс на труда – правилата относно възникването на трудовото правоотношение, трудовия договор и работното време.
- Закон за корпоративното подоходно облагане – правилата за данъчно признаване и документална обоснованост на разходите.