Имате значителна сума пари в касата на фирмата? Работите основно с плащания в брой? Поддържате големи материални запаси?

Тези обстоятелства сами по себе си не означават нарушение. В определени ситуации обаче те могат да станат повод за допълнително внимание и контрол от страна на Националната агенция за приходите.

Особено важно е счетоводните данни да отговарят на реалното състояние на бизнеса.

Ако по счетоводни данни фирмата разполага със значителна касова наличност, при необходимост трябва да може да бъде обяснено и доказано къде се намират средствата и какъв е техният произход.

Същият принцип важи и за материалните запаси. Стоките, материалите и продукцията, които съществуват счетоводно, трябва да могат да бъдат установени и при реална инвентаризация.

В осмата част от поредицата на Счетоводна къща МБД за проверките и ревизиите на фирми от НАП разглеждаме четири важни теми:

големите касови наличности;
необичайно високите материални запаси;
плащанията в брой;
фиктивните трудови правоотношения, използвани с цел неправомерно придобиване на осигурителни права.

Важно е още в началото да уточним:

Нито голямата касова наличност, нито значителните материални запаси сами по себе си доказват нарушение.

От значение е дали счетоводните данни отразяват действителното състояние на бизнеса и дали фирмата може да докаже отчетените операции и наличности.

1. Големи касови наличности – кога могат да привлекат вниманието на НАП?

Касовата наличност представлява паричните средства, които според счетоводството на дружеството се намират в касата.

Няма нищо необичайно една фирма да разполага с пари в брой.

При някои бизнеси това е естествен резултат от характера на дейността.

Проблем може да възникне, когато счетоводството показва значителна сума в касата, но при проверка реалното наличие на тези средства не може да бъде установено или обяснено.

НАП може да проверява парите в касата

Един от видовете контролни действия, които НАП извършва, е проверката за налични активи, известна и като инвентаризация.

При нея могат да бъдат проверявани различни активи на предприятието, включително:

парични средства в каса;
стоки;
материали;
продукция;
незавършено производство;
дълготрайни материални активи.

Целта е фактическите наличности към конкретен момент да бъдат установени и сравнени със счетоводните данни.

Следователно, ако счетоводството показва определена касова наличност, а реално парите не могат да бъдат установени, възниква несъответствие, което трябва да бъде изяснено.

Голямата касова наличност нарушение ли е?

Не.

Законът не забранява на едно дружество да разполага със значителни парични средства в каса.

Размерът на касовата наличност трябва обаче да бъде логично свързан с дейността на предприятието и най-вече да отговаря на действителността.

Например значителна касова наличност може да бъде напълно обяснима при бизнес, който традиционно работи с повече плащания в брой.

Съвсем различна ситуация е, когато в продължение на години счетоводството показва натрупване на значителни средства, а при необходимост дружеството не може да установи действителното им наличие.

Именно несъответствието между счетоводните данни и реалността може да бъде съществено при проверка.

Какво може да се проверява?

В зависимост от конкретния случай могат да бъдат анализирани:

счетоводната сметка „Каса“;
първични счетоводни документи;
приходни и разходни касови ордери;
банкови операции;
плащания към собственици и свързани лица;
плащания към служители и подотчетни лица;
документи за разпределение на печалба;
други документи, имащи отношение към движението на средствата.

Целта е да може да бъде проследено как е формирана отчетената наличност и дали тя действително съществува.

Тримесечно деклариране на определени касови наличности

Тук има важна особеност, която бизнесът не трябва да пропуска.

През 2026 г. определени предприятия имат задължение да предоставят на НАП данни от текущата си счетоводна отчетност за наличните парични средства в касите и определени вземания.

Задължението се отнася до регистрирани по ЗДДС лица, които са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, когато общият размер на съответните наличности и вземания към края на календарното тримесечие надхвърля установения праг.

Към 2026 г. този праг е:

25 564,59 евро.

Освен наличните парични средства в касата се включват и определени вземания, включително от:

собственици – физически лица;
работници;
служители;
лица по договор за управление и контрол;
подотчетни лица.

Следователно не трябва да се гледа единствено сумата, която е записана по счетоводната сметка за касата.

При определянето дали е достигнат прагът се вземат предвид и съответните вземания, включени в нормативното задължение.

Защо това е важно?

Тази информация дава на приходната администрация допълнителна възможност да анализира отчетените от предприятията наличности.

Ако фирмата декларира значителни средства в каса, трябва да бъде подготвена при необходимост да докаже тяхното действително наличие и счетоводно основание.

Това не означава, че преминаването на прага автоматично води до проверка.

Самото задължение за деклариране не трябва да се представя като „червен флаг“.

По-важният въпрос е дали декларираната информация е вярна и съответства на действителното състояние на дружеството.

Какви проблеми могат да възникнат при нереална касова наличност?

Когато счетоводството показва пари в касата, които реално не са там, възниква основният въпрос:

Какво се е случило със средствата?

В зависимост от фактите могат да бъдат необходими допълнителни обяснения и документи относно начина, по който парите са използвани.

Не е правилно автоматично да се заключава, че голямата каса означава:

плащания „под масата“;
недекларирани възнаграждения;
укриване на данъци;
скрито разпределение на печалба.

Подобни изводи могат да се правят само след установяване на конкретните факти.

Но липсата на реално съответствие между счетоводната каса и действително наличните средства е обстоятелство, което бизнесът не трябва да подценява.

2. Големи материални запаси – защо са важни при проверка?

Втората тема от Част 8 са материалните запаси.

Те могат да включват:

стоки;
суровини;
материали;
продукция;
други активи според характера на дейността.

Наличието на значителни материални запаси само по себе си не е нарушение.

За определени бизнеси големият склад е напълно нормален.

Важно е обаче счетоводната наличност да съответства на фактическата.

Как НАП проверява материалните запаси?

При проверка за налични активи служителите на приходната администрация могат да извършат реална инвентаризация.

В зависимост от характера на активите това може да включва:

преброяване;
измерване;
претегляне;
описване;
други действия за установяване на реалното количество.

След това установените наличности се съпоставят със счетоводната информация.

Ако има разлики, те се документират.

Какво означава разминаване между склада и счетоводството?

Представете си, че според счетоводството фирмата разполага с определено количество стоки.

При физическата проверка обаче част от тези стоки липсват.

Тогава трябва да се установи причината.

Възможни са различни обяснения:

счетоводна грешка;
неправилно заведена стока;
липса;
брак;
унищожена стока;
продажба, която не е отчетена правилно;
друга документално доказуема причина.

Затова едно несъответствие не трябва автоматично да се определя като укриване на продажби.

Но то трябва да бъде изяснено.

НАП действително проверява фирми с необичайно големи материални запаси

Приходната администрация е провеждала специализирани контролни кампании по отношение на дружества, декларирали необичайно високи стойности на материалните запаси.

При подобни действия реалните количества в складовете се съпоставят със счетоводната документация.

Причината е ясна – ако счетоводно се водят големи количества стоки, които реално вече не съществуват, трябва да се установи какво се е случило с тях.

НАП е посочвала като една от възможните хипотези стоки да са били продадени, без това да е отчетено правилно.

Но отново – това е възможна хипотеза, а не автоматичен извод за всяко установено несъответствие.

Защо редовната инвентаризация е толкова важна?

Инвентаризацията не трябва да се прави единствено когато НАП пристигне на проверка.

Тя е важен елемент от добрата счетоводна организация.

Чрез нея бизнесът може своевременно да установи:

липси;
излишъци;
неправилно заведени активи;
залежали стоки;
счетоводни грешки;
разлики между складовата програма и счетоводството.

Колкото по-рано бъде установено несъответствието, толкова по-лесно може да се анализира причината и да се предприемат необходимите счетоводни и данъчни действия.

3. Големи плащания в брой

Третата важна тема е свързана с плащанията в брой.

В България съществуват законови ограничения за определени плащания в брой.

След въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. при представянето на тези ограничения трябва да се използват актуалните стойности в евро.

При общия праг, който преди въвеждането на еврото беше 10 000 лв., съответната стойност е:

5 112,92 евро.

Когато са изпълнени условията на Закона за ограничаване на плащанията в брой, плащането трябва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Може ли една голяма сделка да бъде разделена на няколко малки плащания?

Това е особено важен момент.

Ограничението не се отнася само до едно отделно плащане.

Законът обхваща и случаи, при които отделни плащания могат да се разглеждат като свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, когато общата им стойност достига или надхвърля законовия праг.

Това означава, че изкуственото разделяне на една сделка на множество по-малки плащания не е универсален начин за заобикаляне на ограничението.

Пример

Ако по един договор е уговорено плащане, попадащо в обхвата на законовото ограничение, фактът, че страните го разделят на няколко по-малки плащания, не означава автоматично, че всяко от тях може да бъде извършено в брой.

Трябва да се разглежда общото основание на плащанията и конкретната правна ситуация.

Защо банковият превод е полезен?

Банковото плащане осигурява ясна проследимост:

кой е платил;
на кого;
кога;
каква сума;
по коя сметка;
с какво основание.

Това може значително да улесни доказването на една стопанска операция.

Но не е правилно да се твърди, че плащането в брой по принцип е подозрително.

Плащането в брой е допустимо, когато е извършено в рамките на закона.

Какви могат да бъдат последиците при нарушение на ограниченията?

Законът предвижда административни санкции при неспазване на ограниченията за плащанията в брой.

Затова при сделки около или над приложимия праг е важно още преди извършването на плащането да се провери:

каква е общата стойност;
има ли свързани плащания;
какво е основанието;
приложимо ли е някое от законовите изключения;
по какъв начин трябва да бъде извършено плащането.

Това е много по-добър подход от последващото обясняване защо една операция е била извършена неправилно.

4. Фиктивни трудови правоотношения и обезщетения от НОИ

Четвъртата тема от Част 8 е различна от предходните три, но също е важна.

Става дума за случаи, при които се създава формално трудово правоотношение, без реално да се извършва трудова дейност, с цел неправомерно придобиване на осигурителни права или получаване на обезщетение.

Тук трябва да направим много важно разграничение.

Назначаването на служител за кратък период не е нарушение.

Също така прекратяването на трудов договор след кратък период не доказва фиктивност.

Проблемът възниква, когато трудовото правоотношение съществува само документално, без лицето действително да извършва трудова дейност, а целта е неправомерно придобиване на осигурителни права.

Какво проверява НОИ при съмнения за фиктивно осигуряване?

Националният осигурителен институт осъществява контрол във връзка с правото на различни парични обезщетения.

При обезщетението за безработица например може да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства, които са от значение за правото или размера на обезщетението.

При подобни случаи могат да бъдат анализирани:

действително ли е извършвана трудова дейност;
съществувало ли е реално работно място;
какви функции е изпълнявало лицето;
има ли документи за извършваната работа;
начислявано и изплащано ли е реално трудово възнаграждение;
има ли данни, че правоотношението е създадено само формално.

НОИ е публикувал и анализи на случаи с предполагаеми фиктивни трудови правоотношения, свързани с неправомерно придобиване на осигурителни и социални права.

Какво означава „фиктивен трудов договор“?

Важно е да не определяме автоматично всеки краткосрочен договор като фиктивен.

Напълно възможно е човек да бъде назначен за кратък период по реални икономически причини.

Например:

временна необходимост от персонал;
заместване;
сезонна работа;
конкретен краткосрочен проект;
промяна в дейността на фирмата.

Когато работата действително е извършена и правоотношението е реално, кратката му продължителност сама по себе си не доказва нарушение.

Съмнения могат да възникнат, когато липсват доказателства за реално извършвана трудова дейност и има други обстоятелства, които поставят под въпрос действителността на правоотношението.

Може ли обезщетението да бъде спряно заради проверка?

Да.

Според официалната информация на НОИ изплащането на обезщетението за безработица може да бъде спряно при извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства, които имат значение за правото или размера му.

Следователно при съмнения относно действителността на трудовото правоотношение може да бъде извършено допълнително изясняване.

Това е още една причина работодателите да поддържат правилна документация за реално извършваната работа.

Какво обединява четирите теми от Част 8?

На пръв поглед голямата касова наличност, материалните запаси, плащанията в брой и фиктивните трудови отношения нямат много общо.

Но от гледна точка на контрола има една важна връзка:

документите трябва да отговарят на действителността.

Ако счетоводството показва пари в касата – средствата трябва да могат да бъдат установени и обяснени.

Ако счетоводството показва стоки в склада – наличността трябва да може да бъде проверена.

Ако е отчетено плащане – то трябва да е извършено по допустимия от закона начин.

Ако има трудов договор – зад него трябва да стои реално трудово правоотношение.

Именно разминаването между документите и действителността може да създаде сериозни проблеми при проверка.

Как да подготвим фирмата?

Проверявайте редовно касовата наличност

Не чакайте проверка от НАП, за да установите дали счетоводната каса съответства на действителните средства.

Правете инвентаризации

Сравнявайте физическите количества със счетоводните и складовите данни.

Документирайте разликите

Ако има липси, брак, унищожени стоки или други разлики, те трябва да бъдат анализирани и документирани по приложимия ред.

Следете ограниченията за плащания в брой

Особено внимание е необходимо при свързани плащания по едно и също основание.

Проверявайте тримесечното задължение за деклариране

Регистрираните по ЗДДС предприятия трябва да следят дали попадат в обхвата на задължението за деклариране на касови наличности и съответните вземания.

Поддържайте реални трудови отношения

Всеки трудов договор трябва да отразява действително правоотношение и реално извършвана работа.

Често срещани заблуди

„Ако имаме много пари в касата, НАП задължително ще ни провери.“

Не.

Голямата касова наличност сама по себе си не означава нарушение и не води автоматично до проверка.

„Щом парите са записани счетоводно, това е достатъчно.“

Не.

При инвентаризация фактическата наличност може да бъде сравнена със счетоводната.

„Големият склад означава проблем.“

Не.

Значителните материални запаси могат да бъдат напълно нормални за конкретната дейност.

Проблем може да има при необясними разлики между фактическите и счетоводните наличности.

„Можем просто да разделим голямо плащане на няколко малки.“

Не непременно.

Законът отчита и свързаните платежни операции на едно и също основание.

„Всеки кратък трудов договор преди безработица е фиктивен.“

Не.

Кратката продължителност на договора сама по себе си не доказва фиктивно правоотношение.

Често задавани въпроси

Може ли голяма касова наличност да доведе до проверка от НАП?

Възможно е касовата наличност да бъде предмет на контрол и инвентаризация. Самият ѝ размер обаче не доказва нарушение.

Може ли НАП да преброи парите в касата?

При проверка за налични активи се установяват и паричните средства в касата, като резултатът може да бъде съпоставен със счетоводните данни.

Какъв е прагът за деклариране на определени касови наличности през 2026 г.?

За регистрираните по ЗДДС предприятия, попадащи в съответното задължение, данни се декларират, когато общият размер на наличните парични средства в касите и посочените в закона вземания към края на тримесечието надхвърля 25 564,59 евро.

Може ли НАП да провери материалните запаси?

Да. При проверка за налични активи могат да бъдат преброявани, измервани или претегляни стоки, материали и продукция и резултатите да бъдат сравнени със счетоводните данни.

Забранени ли са плащанията в брой?

Не. Плащанията в брой са допустими, но за определени операции законът изисква използване на платежна сметка.

Може ли голяма сделка да бъде разделена на малки плащания в брой?

Законът обхваща и свързани платежни операции на едно и също основание, когато общата им стойност достига законовия праг. Затова всяка конкретна ситуация трябва да бъде преценена внимателно.

Кратък трудов договор означава ли фиктивно назначение?

Не. Значение има дали трудовото правоотношение е реално и дали лицето действително е извършвало трудова дейност.

Какво трябва да запомним от Част 8?

В тази част от поредицата разгледахме четири важни ситуации.

Първо – големите касови наличности.
Те не са забранени, но счетоводно отчетените средства трябва да отговарят на действителността.

Второ – материалните запаси.
Стоките и материалите по счетоводни данни трябва да могат да бъдат съпоставени с реалните наличности.

Трето – плащанията в брой.
За определени плащания законът изисква използването на платежна сметка, като ограниченията се отнасят и до свързани операции на едно и също основание.

Четвърто – фиктивните трудови правоотношения.
Проблем възниква не защото един договор е кратък, а когато правоотношението съществува само формално и се използва за неправомерно придобиване на осигурителни права.

Заключение

Голямата касова наличност, значителните материални запаси или работата с плащания в брой не означават автоматично, че една фирма извършва нарушение.

Ключовият въпрос е друг:

Съответстват ли счетоводните документи на реалната дейност на фирмата?

При проверка НАП може да установява фактическите наличности на активи и да ги сравнява със счетоводните данни.

Именно затова редовната инвентаризация, правилното документиране на плащанията и добрата счетоводна организация са толкова важни.

Същият принцип важи и за трудовите правоотношения – документите трябва да отразяват действително извършвана работа.

Не всяко необичайно обстоятелство означава нарушение, но всяко несъответствие трябва да може да бъде обяснено и доказано.

Продължавайте да следите блога на МБД за актуална информация, полезни насоки и практични съвети за бизнеса и счетоводството.

Официални източници

Национална агенция за приходите – Проверка за налични активи
Официална информация за инвентаризацията, проверката на паричните средства в каса, материалните запаси и съпоставянето им със счетоводните данни.

Национална агенция за приходите – Данъчно-осигурителен календар за 2026 г.
Актуална информация за декларирането от регистрирани по ЗДДС предприятия на налични парични средства в касите и определени вземания при общ размер над 25 564,59 евро.

Национална агенция за приходите – контрол върху дружества с големи материални запаси
Официална информация за проверки и инвентаризации при значителни или икономически необичайни материални запаси.

Закон за ограничаване на плащанията в брой
Нормативната рамка за плащанията, които следва да се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка, включително правилата за свързани платежни операции.

Закон за въвеждане на еврото в Република България
Правилата, приложими след въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г.

Национален осигурителен институт – Парично обезщетение за безработица
Официална информация за условията за получаване на обезщетение и възможността за извършване на проверка относно обстоятелства, имащи значение за правото или размера му.

Национален осигурителен институт – анализ на фиктивни трудови правоотношения
Официална информация относно контрола при случаи на съмнения за фиктивна трудова дейност и неправомерно придобиване на осигурителни права.

Статията е актуална към октомври 2026 г. и има общ информационен характер. Тя не представлява индивидуална данъчна, счетоводна или правна консултация. Всеки конкретен случай следва да бъде разглеждан според неговите факти и приложимото законодателство.