Задължения, насрещни проверки, касови бележки и финансови операции

Данъчната проверка невинаги започва заради един конкретен документ или една допусната грешка. В определени случаи вниманието на приходната администрация може да бъде насочено към бизнеса вследствие на информация за негови контрагенти, просрочени публични задължения, сигнали за нарушения или необходимостта да бъдат изяснени определени финансови операции.

Съвременният данъчен контрол разполага с много повече информация от тази, която една фирма предоставя единствено с годишната си данъчна декларация.

Именно на това е посветена петата част от поредицата на Счетоводна къща МБД за проверките и ревизиите на фирми от НАП.

В тази статия ще разгледаме:

какво представлява насрещната проверка;
защо проверка на ваш клиент или доставчик може да засегне и вашата фирма;
какво значение имат сигналите за неиздаване на касова бележка;
какво се случва при просрочени публични задължения;
какво трябва да знаем за банковите сметки и финансовите операции;
с каква информация разполага приходната администрация;
как бизнесът може да се подготви за евентуална проверка.

НАП анализира информация от различни източници

Една от най-важните промени в данъчния контрол през последните години е все по-широкото използване на електронни данни и обмен на информация.

Затова вече не е достатъчно бизнесът да разглежда счетоводството си като отделен набор от декларации, фактури и банкови извлечения.

Информацията от различни източници може да бъде съпоставяна.

Приходната администрация извършва проверки и ревизии, проверява счетоводни, търговски и други документи и може да изисква информация, необходима за установяване на данъчни и осигурителни задължения.

При определени законови условия органите могат да изследват и имущество, парични средства, вземания и други факти, имащи отношение към конкретното производство.

Просрочените задължения към бюджета – какво всъщност означават?

Една от темите, които често тревожат бизнеса, са натрупаните задължения към държавата.

Тук трябва да направим важно разграничение.

Наличието на просрочено задължение не означава автоматично, че срещу фирмата ще започне данъчна ревизия.

Но неплатените в срок публични задължения попадат в обхвата на дейността на НАП по управление и събиране на публичните вземания.

Това могат да бъдат например неплатени в срок данъци или задължителни осигурителни вноски.

НАП разполага с механизми за събиране на задълженията както преди образуване на изпълнително дело, така и чрез принудително изпълнение в предвидените от закона случаи.

Какво прави НАП при неплатени задължения?

Преди предприемането на определени принудителни действия длъжникът може да бъде уведомен от приходната администрация.

Според актуалната информация на НАП това може да стане чрез:

електронна поща;
телефон;
писмо;
посещение на адрес;
други предвидени механизми за комуникация.

При непогасяване на задълженията могат да бъдат предприети действия по обезпечаване и принудително събиране съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Затова натрупването на просрочени задължения не трябва да бъде подценявано.

Събирането на публичния дълг е приоритет и през 2026 г.

В утвърдените приоритети на НАП за 2026 г. е заложено продължаване на дейностите за събиране на просрочени публични вземания.

Сред мерките са развитие на информационните системи, автоматизиране на процеси, обмен на данни с други институции и активна комуникация с лица с просрочени задължения.

Това показва, че неплатените публични задължения са отделна и съществена област от контролната и събирателната дейност на приходната администрация.

Публичен списък на определени длъжници

НАП поддържа и електронна услуга за предоставяне на информация за длъжници с неуредени публични задължения.

Към септември 2026 г. чрез портала на НАП може да се извърши справка за лица, включени в списъка на длъжниците с неуредени публични задължения над 2 556,46 евро, при условията на чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК.

Това е още една причина фирмите да следят редовно данъчно-осигурителната си сметка и да не оставят неуредени задължения без внимание.

Какво представлява насрещната проверка?

Друга много важна тема е насрещната проверка.

Понякога фирмата може да бъде потърсена от НАП не защото първоначалният контрол е насочен към нея, а защото приходната администрация проверява неин клиент, доставчик или друг контрагент.

НАП определя насрещната проверка като действие, чрез което могат да бъдат установявани факти и обстоятелства, свързани с проверявано или ревизирано лице.

Това означава, че една ревизия може да излезе извън рамките на документите на проверяваното дружество.

Ако неговите отношения с вашата фирма са важни за установяването на определени факти, НАП може да поиска информация и от вас.

Защо проверката на контрагент може да стигне до вашата фирма?

Да разгледаме един обикновен пример.

Вашата фирма е доставила стока или услуга на друго дружество.

След време това дружество е обект на ревизия.

Органите по приходите искат да установят дали определена доставка действително е извършена, как е платена, какви документи съществуват и дали счетоводната информация на двете страни съответства.

Тогава могат да се обърнат и към вашата фирма.

Това не означава автоматично, че вашият бизнес е заподозрян в нарушение.

Вашата фирма може просто да разполага с информация, необходима за проверката на другото дружество.

Какво може да бъде поискано при насрещна проверка?

Конкретните документи зависят от предмета на производството.

В зависимост от случая могат да бъдат поискани например:

договори;
фактури;
приемо-предавателни протоколи;
платежни документи;
транспортни документи;
счетоводни справки;
кореспонденция;
доказателства за извършена услуга;
информация за конкретна доставка;
други документи, свързани с проверяваната операция.

Затова добрата организация на документацията е важна не само когато собствената ви фирма е обект на ревизия.

Тя е важна и когато трябва да потвърдите операция с ваш контрагент.

Разминаванията между контрагенти могат да доведат до допълнителни въпроси

Една и съща стопанска операция оставя следи при повече от една страна.

Ако една фирма отчита определена доставка, а информацията при нейния контрагент показва нещо различно, може да се наложи изясняване на причината.

Разминаването невинаги означава нарушение.

То може да произтича от:

счетоводна грешка;
различен период на отчитане;
корекция на документ;
анулирана операция;
неправилно въведени данни;
липсващ документ;
реално несъответствие между декларираните операции.

Затова е важно първо да бъдат установени фактите, вместо всяко несъответствие автоматично да бъде приемано като данъчна измама.

Възстановяването на ДДС и проверките

Процедурите, свързани с възстановяване на данъци, също могат да включват контролни действия.

При възстановяване на суми НАП проверява определени обстоятелства, а когато лицето има изискуеми публични задължения, те могат да бъдат прихванати съгласно ДОПК преди възстановяването на остатъка.

При ДДС конкретният ред зависи от фактическата ситуация и приложимите правила.

Затова искането за възстановяване на ДДС не трябва да се представя като нарушение или като автоматично доказателство за риск.

То е нормална част от данъчната система.

Приходната администрация обаче има право да проверява дали са изпълнени законовите условия за съответното данъчно третиране.

Данъчният кредит и реалността на доставката

При определени проверки може да бъде изследвано и упражненото право на данъчен кредит.

Тук особено значение имат реалността на доставката и наличието на необходимите документи и законови предпоставки.

За бизнеса това означава, че не е достатъчно просто да съхранява получена фактура.

Трябва да може да проследи конкретната стопанска операция и да разполага с документите, които са относими към нея.

Сигналите за неиздаване на касова бележка

Друга важна тема от тази част на поредицата са сигналите за неиздаване на фискален бон.

Това е област, в която гражданите също могат да подават информация към приходната администрация.

НАП предоставя възможност потребителите да проверяват касови бележки чрез мобилното приложение NRA Mobile и да подават сигнали при неиздаване на фискален бон или други нередности.

Следователно касовата бележка не е просто формалност.

Тя е част от механизма за правилно отчитане на продажбите.

Може ли един сигнал да доведе до проверка?

Да, сигналът може да бъде основание информацията да бъде проверена.

Но тук също трябва да бъдем прецизни.

Не съществува правило, според което „един сигнал няма значение, а няколко сигнала автоматично водят до ревизия“.

НАП преценява конкретната информация и предприема действия според фактите и приложимите контролни процедури.

Има реални примери за проверки, започнали след граждански сигнали.

При контролна кампания на НАП по Черноморието например приходната администрация съобщава за получени сигнали от граждани за неиздаване на фискален бон, по които са образувани проверки.

Как НАП установява рискови търговски обекти?

При фискалния контрол приходната администрация използва и информацията от фискалните устройства.

НАП посочва, че при контролни кампании фискалните инспектори използват дистанционната връзка на касовите апарати със системите на приходната администрация, за да идентифицират обекти с необичайни отклонения в отчетените продажби.

Това е важен пример за начина, по който данъчният контрол вече използва електронна информация, а не се основава единствено на физическа проверка на документи на място.

Неиздаването на фискален бон не трябва да се подценява

При проверки на търговски обекти едно от нарушенията, които НАП установява, е неиздаването на фискален бон.

При контролните кампании се проверяват и разминавания между отчетените чрез касовия апарат суми и фактическата касова наличност.

За бизнеса това означава, че вътрешният контрол върху продажбите трябва да бъде постоянен.

Не е достатъчно управителят да е дал указания на служителите.

Важно е те действително да се спазват.

Банковите сметки – какво действително може да се установи?

В първоначалната тема поставихме и въпроса за честата смяна на банкови сметки.

Тук е необходимо особено важно уточнение.

Не е коректно да се твърди, че фирма, която често открива и закрива банкови сметки, автоматично ще бъде проверена от НАП или че подобно поведение само по себе си означава опит за пране на пари.

Бизнесът може да има напълно законни причини да използва различни банки или платежни сметки.

Например:

различни банкови услуги;
по-добри търговски условия;
финансиране;
международна дейност;
различни валути;
оперативно разделяне на плащанията;
управление на ликвидността.

Следователно броят на банковите сметки сам по себе си не доказва нарушение.

Регистърът на банковите сметки и сейфове

В България БНБ поддържа Регистър на банковите сметки и сейфове.

Той съдържа централизирана информация за банкови и определени платежни сметки, включително техните IBAN номера, титулярите, определени упълномощени лица, действителните собственици на титулярите, наличието на запори и информация за банкови сейфове.

Това не означава, че всяко движение по всяка сметка е публично или че банковата тайна не съществува.

Достъпът до съответната информация е подчинен на законови правила.

Може ли НАП да изисква банкова информация?

Приходната администрация разполага със законови правомощия във връзка с установяването на данъчни и осигурителни задължения.

При предвидените от закона условия може да бъде поискано и разкриване на информация, представляваща банкова тайна.

Това е съществено различно от твърдението, че НАП свободно наблюдава всяка банкова операция на всяка фирма в реално време.

За професионално коректен данъчен анализ трябва да правим тази разлика.

Необичайните финансови операции

Самото понятие „необичайна операция“ също трябва да се използва внимателно.

Голям банков превод не е автоматично подозрителен.

За една малка консултантска фирма определена операция може да изглежда нетипична, докато за дружество, занимаващо се с международна търговия, същият вид трансакция може да бъде част от ежедневната дейност.

От значение са контекстът и икономическата логика.

Въпросите, които бизнесът трябва да може да си зададе, са:

Какво е основанието за плащането?

Има ли договор или друг относим документ?

Съответства ли плащането на действителна доставка?

Може ли операцията да бъде проследена счетоводно?

Съответства ли тя на характера на дейността?

Големият паричен поток сам по себе си не означава нарушение

Това е още едно важно уточнение.

Не е правилно да се твърди, че фирма, която изпраща или получава големи суми, автоматично ще привлече вниманието на НАП.

Размерът на финансовите потоци трябва да се разглежда спрямо характера и мащаба на бизнеса.

За голям търговец значителни ежедневни плащания могат да бъдат напълно нормални.

По-важното е операциите да бъдат:

реални;
проследими;
правилно осчетоводени;
документално обосновани;
правилно декларирани;
икономически обясними.

НАП разполага и с международна информация

Когато финансовите отношения излизат извън България, това не означава непременно, че информацията остава извън обсега на данъчните администрации.

България участва в международни механизми за административно сътрудничество и автоматичен обмен на данъчна и финансова информация.

НАП обменя информация с чуждестранни партньори по различни режими, включително за финансови сметки, определени категории доходи, трансгранични данъчни схеми и информация от оператори на цифрови платформи.

Това значително променя средата, в която работи международният бизнес.

Информацията от цифровите платформи също може да бъде обменяна

Автоматичният обмен вече не се ограничава само до традиционната информация за доходи и финансови сметки.

По европейските правила за DAC7 например се обменя информация за определени продавачи, които извършват дейност чрез цифрови платформи.

Това е още един пример защо предположението „НАП вижда само това, което сами сме подали“ вече не отразява реалността на съвременния данъчен контрол.

Проверката може да започне от информация извън фирмата

Това е може би най-важният извод от Част 5.

Не всяка проверка започва от грешка, открита в собствената декларация на фирмата.

Поводът за допълнително изясняване може да бъде свързан с:

проверка или ревизия на контрагент;
граждански сигнал;
информация от фискални устройства;
просрочени публични задължения;
несъответствие между различни източници на информация;
данни, получени по международен обмен;
други факти, установени в рамките на законовите правомощия на приходната администрация.

Това не означава, че всеки такъв случай задължително ще доведе до ревизия.

Означава, че данъчният контрол работи с много по-широка информационна картина.

Проверка и ревизия – защо отново трябва да ги разграничаваме?

Проверката и ревизията не са едно и също.

Проверката може да бъде насочена към установяване на определени факти и обстоятелства.

Ревизията е производство за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Това разграничение е важно, защото получаването на искане за документи не трябва автоматично да се възприема като доказателство, че НАП вече е установила нарушение.

В много случаи органите по приходите именно събират информация, за да установят какви са реалните факти.

Как да реагира фирмата при насрещна проверка?

На първо място – трябва внимателно да се установи каква информация е поискана и за коя конкретна операция се отнася.

След това документите трябва да бъдат събрани систематично.

Добре е да се направи съпоставка между:

договора;
фактурата;
плащането;
счетоводното отразяване;
реалното изпълнение;
допълнителните доказателства.

Ако има разминаване, то трябва да бъде установено и анализирано, вместо механично да се изпращат документи без проверка на съдържанието им.

Как да се подготви бизнесът предварително?

Най-добрият момент за подготовка за данъчна проверка не е денят, в който получите искане от НАП.

Добрата организация трябва да бъде част от ежедневната работа на фирмата.

1. Следете редовно публичните си задължения

Не чакайте да получите съобщение за просрочие.

Проверявайте данъчно-осигурителната си сметка и при установен проблем реагирайте своевременно.

2. Поддържайте актуална информация за контакт

Ако НАП разполага с актуален електронен адрес и телефон, фирмата може своевременно да получава информация, свързана със задължения и производства.

3. Проверявайте документите на контрагентите

Фактурите, договорите и останалата документация трябва да бъдат последователни и да съответстват на действителната операция.

4. Документирайте реалното изпълнение

Това е особено важно при услуги.

Само фактурата невинаги е достатъчна, за да покаже какво реално е извършено.

5. Следете правилното отчитане на продажбите

При бизнес с фискални устройства вътрешният контрол върху издаването на касови бележки е особено важен.

6. Осигурете проследимост на финансовите операции

Всяко съществено плащане трябва да може да бъде свързано с ясна икономическа причина и съответната документация.

7. Не игнорирайте исканията на приходната администрация

Получено искане за документи трябва да бъде разгледано своевременно и внимателно.

Седем погрешни схващания, които бизнесът трябва да избягва

„Имаме задължение към НАП, значи автоматично започва ревизия.“

Не.

Просрочените публични задължения подлежат на управление и събиране, но наличието им само по себе си не означава автоматично възлагане на данъчна ревизия.

„Проверяват доставчика ни, но това няма нищо общо с нас.“

Не винаги.

При насрещна проверка НАП може да поиска информация от контрагент на проверяваното или ревизираното лице.

„Един сигнал за касова бележка няма значение.“

Не трябва да се разчита на това.

НАП приема сигнали и има случаи, при които по граждански сигнали са образувани непосредствени проверки.

„Щом имаме фактура, данъчният кредит е гарантиран.“

Това е прекалено опростено.

Правото на данъчен кредит зависи от изпълнението на законовите предпоставки и конкретните факти.

„Много банкови сметки означават проблем.“

Не.

Броят на сметките сам по себе си не доказва нарушение. Важни са конкретните операции и тяхното основание.

„Голям банков превод означава, че НАП ще ни провери.“

Не автоматично.

Размерът трябва да се разглежда в контекста на бизнеса и конкретната операция.

„Щом парите са минали през чужбина, НАП няма информация.“

Това е опасно предположение.

Съществуват механизми за международен обмен на данъчна и финансова информация.

Какво трябва да запомним от Част 5?

НАП не работи единствено с декларациите, които фирмата подава.

В зависимост от конкретния случай информация може да бъде събирана и съпоставяна от различни законови източници.

Насрещната проверка означава, че проверка или ревизия на ваш контрагент може да доведе до искане за информация и от вашата фирма.

Сигналите за неиздаване на фискален бон могат да бъдат проверявани от приходната администрация.

Просрочените публични задължения са обект на активни действия по управление и събиране, но не трябва да се представят като автоматично основание за данъчна ревизия.

Банковите и финансовите операции също трябва да се разглеждат прецизно. Нито наличието на няколко банкови сметки, нито голямото плащане доказват нарушение сами по себе си.

Ключът е в реалността на операциите, правилното счетоводно отчитане, документалната обоснованост и проследимостта на финансовите потоци.

Заключение

Днешният данъчен контрол е много по-свързан, дигитализиран и основан на данни, отколкото преди години.

Една фирма може да бъде потърсена за информация не само заради собствените си декларации, а и във връзка с контрагент, сигнал, фискален контрол, публични задължения или информация, получена по друг законосъобразен канал.

Това не означава, че всеки подобен факт е нарушение.

Напротив – една от най-важните задачи на проверката е именно да бъдат установени реалните факти и обстоятелства.

За бизнеса най-добрата защита остава последователната организация:

коректно счетоводство, навременно плащане на задълженията, реални и доказуеми сделки, правилно отчитане на продажбите и ясна документална следа за финансовите операции.

Колкото по-добре организирана е тази информация предварително, толкова по-лесно една фирма може да отговори спокойно и аргументирано, когато НАП поиска документи или обяснения.

Източници

Национална агенция за приходите – „Насрещна проверка“ – официална информация за същността на насрещната проверка и връзката ѝ с проверки и ревизии.
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) – нормативната рамка за проверки, ревизии, събиране на доказателства и публични вземания.
Национална агенция за приходите – „Как НАП събира неплатени в срок публични задължения“ – информация за уведомяването на длъжници, обезпечаването и принудителното събиране на публични вземания.
Национална агенция за приходите – „Приоритети на НАП за 2026 г.“ – официално публикуваните цели и мерки на приходната администрация, включително за управление и събиране на просрочени публични вземания.
НАП – Портал за електронни услуги, „Предоставяне на информация за длъжници с неуредени публични задължения“ – актуална информация за публичния списък по чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК.
Национална агенция за приходите – информация за възстановяване на надвнесени суми – правила за проверка на изискуеми публични вземания и прихващане преди възстановяване.
Национална агенция за приходите – „Потребителите проверяват истински ли са касовите бележки с мобилното приложение на НАП“ – информация за NRA Mobile и подаването на сигнали при неиздаване на фискален бон.
Национална агенция за приходите – информация от контролните кампании по Черноморието – данни за проверки на търговски обекти, неиздаване на фискални бонове, дистанционната връзка на фискалните устройства и проверки по граждански сигнали.
Национална агенция за приходите – информация за касови бележки и фискални устройства през 2026 г. – актуални правила след въвеждането на еврото.
Българска народна банка – „Регистър на банковите сметки и сейфове“ – официална информация за съдържанието и правната рамка на централизирания регистър.
Закон за кредитните институции и Наредба № 12 на БНБ – нормативна рамка на Регистъра на банковите сметки и сейфове и достъпа до информацията в него.
Национална агенция за приходите – информация за правомощията на НАП – официална информация относно проверки, ревизии, установяване на имущество и парични средства и законовите механизми за изискване на информация.
Национална агенция за приходите – Годишен отчет на НАП – информация за международното административно сътрудничество и автоматичния обмен на данъчна информация, включително CRS/DAC2, DAC6 и DAC7.
Национална агенция за приходите – Международен обмен на данъчна информация – официална информация за механизмите за административно сътрудничество и обмен на информация с чуждестранни данъчни администрации.

Статията е актуална към 28 септември 2026 г. и има общ информационен характер. Тя не представлява индивидуална данъчна, счетоводна или правна консултация. Всеки конкретен случай следва да бъде анализиран според неговите факти и приложимото законодателство.