Възстановяване на ДДС, надвнесен данък и разминавания в декларациите

Когато стане дума за проверка от НАП, много собственици на бизнес веднага си представят нарушение, неплатени данъци или сериозен проблем в счетоводството.

На практика обаче това невинаги е така.

Една фирма може да попадне в процедура по проверка и когато извършва напълно нормална стопанска дейност. В определени ситуации приходната администрация просто трябва да установи конкретни факти, да потвърди декларирана информация или да провери дали са налице законовите основания за възстановяване на определена сума.

Типични примери са възстановяването на ДДС, искането за възстановяване на надвнесен корпоративен данък и установяването на несъответствия в подадени декларации и отчетни регистри.

Именно на тези ситуации е посветена шестата част от поредицата на Счетоводна къща МБД за проверките и ревизиите на фирми от НАП.

В тази статия ще разгледаме кога една напълно изрядна фирма може да бъде потърсена от приходната администрация, какво може да бъде поискано от нея и защо добрата счетоводна организация е толкова важна.

Проверката от НАП не означава непременно нарушение

Това е най-важното уточнение още в началото.

Проверката сама по себе си не е доказателство за нарушение.

НАП извършва различни видове контролни действия. Чрез проверката могат да бъдат установявани факти и обстоятелства, свързани с данъчните и осигурителните задължения, както и да бъдат събирани документи, справки и обяснения.

Сред видовете проверки е и проверката по прихващане или възстановяване.

Тя може да бъде свързана с необходимостта да се установи дали определена сума действително подлежи на възстановяване, дали лицето има други изискуеми публични задължения и дали предоставените данни и документи подкрепят заявеното право.

Затова получаването на искане за документи от НАП не трябва автоматично да се възприема като знак, че фирмата е нарушила закона.

Каква е разликата между проверка и ревизия?

В практиката думите „проверка“ и „ревизия“ често се използват като взаимозаменяеми, но по смисъла на данъчното законодателство те не са едно и също.

При проверката органите по приходите могат да установяват факти и обстоятелства и да събират доказателства.

С проверката не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.

Ревизията, от своя страна, представлява производство за установяване на данъчни и осигурителни задължения.

Това разграничение е особено важно при процедурите по възстановяване на данъци.

Фактът, че НАП проверява определени документи, не означава непременно, че е започнала ревизия.

Възстановяването на ДДС – една напълно нормална процедура

Една от основните ситуации, разгледани в Част 6, е възстановяването на ДДС.

За определени фирми формирането на ДДС за възстановяване е нормална последица от начина, по който извършват своята дейност.

Най-общо, когато данъчният кредит за даден данъчен период е по-голям от начисления ДДС, може да се формира резултат за възстановяване.

След това се прилага процедурата, предвидена в Закона за данък върху добавената стойност.

При кои бизнеси може по-често да се формира ДДС за възстановяване?

Това зависи изцяло от дейността и структурата на сделките.

Подобна ситуация може да възниква например при фирми, които извършват доставки, за които законът предвижда нулева ставка, или при други бизнес модели, при които размерът на данъчния кредит е по-висок от начисления за съответния период данък.

Особено важно е обаче да не се приема, че всяка сделка с чуждестранен клиент автоматично е облагаема с нулева ставка.

При международните сделки данъчното третиране зависи от множество обстоятелства, сред които:

какъв е видът на доставката;
кой е получателят;
къде е мястото на изпълнение;
дали става дума за стока или услуга;
изпълнени ли са законовите условия за съответното третиране.

Именно затова международните сделки изискват особено внимателно счетоводно и данъчно отчитане.

Възстановяване на ДДС означава ли автоматично проверка или ревизия?

Не трябва да се прави подобно автоматично заключение.

Официалната информация на НАП предвижда различни процедури при възстановяване на ДДС.

Когато след приключване на процедурата по приспадане остане данък за възстановяване, сумата първо може да бъде прихваната срещу други изискуеми публични вземания, събирани от НАП.

При липса на такива задължения остатъкът се възстановява по приложимия ред.

В определени случаи приходната администрация може да извърши проверка, а при съответните предпоставки може да бъде възложена и ревизия.

Следователно по-коректно е да кажем:

възстановяването на ДДС може да бъде съпроводено с контролни действия, но не означава автоматично, че фирмата е нарушила закона или че задължително ще бъде ревизирана.

Какво може да проверява НАП при възстановяване на ДДС?

Конкретният обхват зависи от случая.

Може да бъде необходимо да се установи дали:

доставките действително са извършени;
документите са правилно съставени;
данъчният кредит е упражнен при наличие на законовите предпоставки;
сделките са правилно отразени в отчетните регистри;
данните в справка-декларацията съответстват на счетоводната информация;
има изискуеми публични задължения;
са налице необходимите доказателства за приложеното данъчно третиране.

При международни сделки могат да бъдат важни и документи, доказващи характера и движението на стоките или реалното извършване на услугите.

Какви документи може да бъдат поискани?

В зависимост от предмета на проверката това могат да бъдат:

фактури;
договори;
банкови и други платежни документи;
приемо-предавателни протоколи;
транспортни документи;
счетоводни справки;
доказателства за извършени услуги;
кореспонденция, свързана със сделката;
информация за конкретни контрагенти;
други относими документи.

Не означава, че при всяка проверка ще бъде поискан целият този набор.

Всичко зависи от конкретните факти.

Защо една фактура невинаги е достатъчна?

При данъчен контрол значение има не само наличието на счетоводен документ, но и реалната стопанска операция зад него.

Това е особено важно при услуги.

Ако например фирмата е получила консултантска, рекламна, маркетингова или друга услуга, при необходимост трябва да може да покаже какво реално е извършено.

Тук могат да имат значение договори, задания, отчети, кореспонденция, протоколи, резултати от работата и платежни документи.

Точно затова документалната обоснованост трябва да се изгражда в момента на извършване на сделката, а не едва когато започне проверка.

Срокът за възстановяване също е важен

По актуалната информация на НАП, когато след приключване на процедурата по приспадане остане данък за възстановяване, той първо се прихваща за погасяване на други изискуеми публични вземания, ако такива съществуват.

При липса на такива задължения остатъкът се възстановява в предвидения от закона срок.

По общото правило НАП посочва 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията за последния данъчен период от процедурата.

Когато е възложена ревизия, се прилагат съответните специални правила.

За бизнеса това е важно не само от счетоводна, но и от финансова гледна точка, защото очакваното възстановяване може да има значение за ликвидността.

Какво значение имат задълженията към бюджета?

Преди една сума да бъде възстановена, трябва да се отчете дали лицето има изискуеми публични задължения.

Ако такива съществуват, сумата за възстановяване може първо да бъде използвана за тяхното погасяване чрез прихващане.

След това, ако остане сума за възстановяване, се прилага съответната процедура за остатъка.

Това е причината фирмите, които очакват възстановяване на данък, предварително да следят състоянието на данъчно-осигурителната си сметка.

Не забравяйте банковата сметка

При процедурите, при които следва да бъде възстановена сума по банкова сметка, правилно посоченият IBAN е важен технически елемент.

Подобни детайли често изглеждат незначителни, но неправилно въведените данни могат да създадат ненужно забавяне и необходимост от допълнителна комуникация.

Затова декларациите трябва да бъдат проверявани не само по отношение на данъчните изчисления, но и за коректността на административната информация.

Надвнесеният корпоративен данък – какво се случва?

Втората основна тема от Част 6 е възстановяването на надвнесен корпоративен данък.

До надвнасяне може да се стигне по различни причини.

Един от възможните случаи е внесените авансови вноски за корпоративен данък да се окажат по-високи от окончателно дължимия данък.

Може да съществува и друго основание за недължимо внесена сума.

Тогава се прилага редът за прихващане и възстановяване по ДОПК.

Как се иска възстановяване на надвнесен данък?

НАП предоставя процедура за подаване на искане за прихващане или възстановяване.

След подаването му приходната администрация може да провери обстоятелствата, свързани с искането.

Ако лицето има други изискуеми публични задължения, надвнесената сума може първо да бъде прихваната срещу тях.

Ако след прихващането остане остатък, той подлежи на възстановяване по съответния ред.

Може ли да има проверка при възстановяване на корпоративен данък?

Да.

Официалната информация на НАП посочва, че след постъпване на искане за прихващане или възстановяване може да бъде възложена проверка или ревизия.

Това не означава, че самото искане е рисково или подозрително.

То означава, че приходната администрация има право да установи дали заявената за възстановяване сума действително е недължимо внесена и дали са изпълнени законовите условия.

Какво може да поиска НАП в такъв случай?

В зависимост от причината за надвнасянето може да бъде необходимо да се представят:

счетоводни справки;
данъчни декларации;
информация за авансовите вноски;
платежни документи;
счетоводни регистри;
допълнителни обяснения;
други доказателства, свързани с искането.

Затова всяко искане за възстановяване трябва да бъде предварително проверено и подкрепено с правилната документация.

Разминаванията в декларираните данни – третата важна ситуация

Третият основен акцент в Част 6 са несъответствията в информацията.

Това е тема, която става все по-важна с развитието на електронното данъчно администриране.

Информацията, която една фирма подава към НАП, не съществува сама за себе си.

При законовите условия тя може да бъде съпоставяна с информация от други източници.

Когато възникне несъответствие, може да се наложи допълнително изясняване.

Всяко разминаване ли означава нарушение?

Не.

Това е изключително важно.

Разминаването може да бъде причинено от обикновена техническа или счетоводна грешка.

Например:

пропусната фактура;
фактура, въведена с грешни данни;
документ, отразен в неправилен период;
грешен идентификационен номер;
неправилно отразена корекция;
различно третиране на една операция;
грешка във VIES декларация.

Затова наличието на разминаване трябва първо да доведе до проверка на фактите, а не до автоматичен извод за нарушение.

Покана за отстраняване на несъответствие

ДОПК предвижда възможност при определени условия органът по приходите да покани лицето да отстрани установено несъответствие.

НАП посочва, че когато при проверка бъде установено несъответствие между съдържанието на подадена декларация и изискванията за попълването ѝ или между декларираните данни и информация от трети лица или администрации, може да бъде изпратена покана за корекция.

В тези случаи срокът за отстраняване на несъответствието чрез коригираща декларация е 14 дни от получаването на поканата.

Това е добър пример защо установената грешка невинаги означава непосредствено преминаване към ревизия.

VIES декларациите – особено важни при сделки в ЕС

Когато една фирма извършва определени сделки с контрагенти от други държави членки на Европейския съюз, може да възникне задължение за подаване на VIES декларация.

VIES е част от системата за обмен на информация за ДДС между държавите членки.

Тя позволява на данъчните администрации да обменят и съпоставят определени данни за вътреобщностни операции.

Какви операции се включват във VIES?

Според информацията на НАП VIES декларация се подава при определени:

вътреобщностни доставки на стоки;
доставки като посредник в тристранни операции;
доставки на услуги с място на изпълнение в друга държава членка при изпълнение на съответните условия;
операции по режима за складиране на стоки до поискване.

Конкретното задължение винаги трябва да се преценява според вида на операцията.

Какъв е срокът?

По общото правило VIES декларацията се подава до 14-о число включително на месеца, следващ съответния данъчен период.

Срокът е важен, но също толкова важна е и точността на информацията.

Защо грешката във VIES може да създаде проблем?

Данните от VIES се обменят между държавите членки.

Това позволява да бъдат установявани несъответствия между информацията, подадена от различните страни по определени сделки.

Ако например едната страна е декларирала операция, а информацията от другата страна не съответства на нея, може да се наложи допълнително изясняване.

Причината може да бъде напълно невинна – техническа грешка, неправилен период или пропуснат документ.

Но докато това бъде установено, може да се наложи представяне на допълнителна информация.

Може ли VIES декларацията да бъде коригирана?

Да, съществуват процедури за корекция на допуснати грешки.

Начинът на корекция зависи както от момента, в който грешката е установена, така и от нейния характер.

Ако грешката бъде установена преди изтичане на срока за подаване, може да бъде подадена нова декларация.

Когато бъде установена след изтичането на срока, трябва да се приложи съответният ред за корекция според конкретния случай.

Затова не е добра практика грешките да бъдат „поправяни“ произволно без предварителна проверка на приложимите правила.

VIES не е просто формалност

Това е още един важен момент.

При определени вътреобщностни доставки коректното изпълнение на задълженията, свързани с VIES, има значение и за данъчното третиране.

НАП посочва, че неподаването на VIES декларация или наличието на определени пропуски може при съответните законови условия да има отношение към прилагането на нулевата ставка.

Следователно VIES не трябва да се възприема като второстепенна административна декларация.

Как една единствена сгрешена фактура може да създаде допълнителна работа?

Една сгрешена фактура не означава автоматично ревизия.

Но може да доведе до поредица от други несъответствия.

Например неправилно въведен документ може да се отрази в:

дневника за покупки;
дневника за продажби;
справка-декларацията по ДДС;
VIES декларацията;
счетоводните регистри.

Ако информацията вече е подадена, може да се наложи да бъде анализиран правилният начин за корекция.

Това отнема време и административен ресурс, дори когато няма никакво намерение за укриване на данък.

Защо превенцията е по-добра от корекцията?

При счетоводството една малка техническа грешка може да премине през няколко различни отчета.

Ако бъде открита преди подаването, корекцията често е сравнително лесна.

Ако бъде установена месеци по-късно или в хода на проверка, може да се наложи:

да бъдат прегледани стари периоди;
да бъдат издирени документи;
да се свържете с контрагент;
да се анализира данъчното третиране;
да бъдат подготвени писмени обяснения;
да се извършат корекции;
да бъдат представени допълнителни доказателства.

Точно затова предварителният счетоводен контрол е толкова важен.

Какво да направите, ако получите искане от НАП?

Първата реакция не трябва да бъде паника.

Вместо това трябва да се установи точно:

Какво производство се извършва?
За какъв период се отнася?
Какви документи са поискани?
Какъв е срокът за представянето им?
Има ли действително несъответствие?
Необходимо ли е подаване на корекция?
Какви доказателства съществуват за реалността на сделките?

След това документите трябва да бъдат организирани последователно и прегледани преди предоставянето им.

Подготовката започва много преди проверката

Една фирма не трябва да започва да организира счетоводството си едва когато получи искане от НАП.

Добрата подготовка е ежедневен процес.

Проверявайте декларациите преди подаване

Съпоставяйте информацията в декларациите със счетоводните регистри.

Проверявайте VIES информацията

При вътреобщностни сделки обръщайте специално внимание на ДДС номерата, периодите и вида на операциите.

Поддържайте пълна документация

Не разчитайте единствено на фактура.

Съхранявайте всички относими доказателства за сделката.

Следете публичните си задължения

Особено ако очаквате възстановяване на данък.

Проверявайте банковите данни

Правилният IBAN може да изглежда като дребен детайл, но е важен при възстановяването.

Реагирайте своевременно при грешки

Не оставяйте установено несъответствие без анализ.

Най-честите погрешни разбирания

„Проверяват ни, значи сме направили нещо нередно.“

Не непременно.

Проверката може да е част от нормална процедура.

„Щом искаме ДДС за възстановяване, задължително ще има ревизия.“

Не.

Възможни са различни процедури според конкретните обстоятелства.

„Ако сме изрядни, НАП никога няма да поиска документи.“

Не.

Дори изрядна фирма може да бъде потърсена за документи и обяснения.

„Надвнесеният корпоративен данък просто се връща автоматично.“

Не винаги.

Прилагат се процедурите по ДОПК, включително правилата за прихващане и възстановяване.

„Една грешна фактура не е проблем.“

Понякога техническата грешка може да доведе до несъответствия в няколко декларации или регистъра.

„Грешката във VIES няма значение.“

Не трябва да се подценява, защото информацията се обменя между данъчните администрации в ЕС.

Какво трябва да запомним от Част 6?

Най-важният извод е, че проверката от НАП не означава автоматично нарушение.

Фирмата може да бъде проверена и при напълно нормални процедури.

Възстановяването на ДДС може да бъде свързано с контролни действия, без това да означава, че бизнесът е направил нещо нередно.

При искане за възстановяване на надвнесен корпоративен данък също може да бъде извършена проверка или ревизия, за да бъдат установени необходимите факти.

Разминаванията между подадените декларации и информацията от други източници могат да доведат до искане за корекция или допълнителни документи.

VIES декларациите са особено важни при определени сделки в Европейския съюз, тъй като информацията се обменя между данъчните администрации.

И всичко това води до един основен принцип:

Не е достатъчно фирмата да е изрядна. Тя трябва да може ясно и документално да покаже защо декларираните от нея данни са правилни.

Заключение

Проверката от НАП не трябва автоматично да се възприема като обвинение или доказателство за нарушение.

Понякога тя е естествена част от процедура по възстановяване на ДДС, искане за връщане на надвнесен корпоративен данък или необходимостта да бъде изяснено несъответствие в декларираната информация.

За бизнеса най-важното е да бъде подготвен.

Коректното счетоводство, навременното подаване на декларациите, правилното отразяване на фактурите, вниманието към VIES, проследяването на публичните задължения и добрата документална обоснованост могат значително да улеснят всяка последваща комуникация с приходната администрация.

Когато счетоводните документи отразяват реалната дейност и информацията е добре организирана, фирмата може много по-лесно да отговори на поставените въпроси и да представи необходимите доказателства.

Защото добрата счетоводна организация не е важна само за подаването на декларациите – тя е най-добрата подготовка и за момента, в който някой поиска тези данни да бъдат доказани.

Източници

Национална агенция за приходите – „Проверка по прихващане или възстановяване“ – официална информация за проверките при прихващане и възстановяване на суми.
Национална агенция за приходите – „Възстановяване на ДДС по справка-декларация“ – информация за процедурата, прихващането на публични задължения и сроковете за възстановяване.
Национална агенция за приходите – „Възстановяване на надвнесени суми“ – информация за исканията за прихващане и/или възстановяване и възможността за проверка или ревизия.
Национална агенция за приходите – „Проверки“ – информация за видовете проверки и отстраняването на установени несъответствия.
Национална агенция за приходите – „Ревизия по общ ред“ – официална информация за същността и процедурата при данъчна ревизия.
Национална агенция за приходите – „Подаване на VIES декларация“ – информация за задължението за подаване, сроковете и операциите, които се включват във VIES.
Национална агенция за приходите – информация за фактуриране и поправка на грешки по ЗДДС – правила за коригиране на грешки в отчетните регистри, справка-декларациите и VIES.
Национална агенция за приходите – електронна услуга за информация за несъответствия в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС.
Национална агенция за приходите – Годишен отчет на НАП – информация за използването на VIES и обмена на данни между данъчните администрации.
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – действащата нормативна рамка за ДДС, възстановяването, VIES и коригирането на грешки.
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) – нормативната рамка за проверки, ревизии, прихващане и възстановяване.
Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – нормативната рамка за корпоративния данък и авансовите вноски.

Статията е актуална към октомври 2026 г. и има общ информационен характер. Тя не представлява индивидуална данъчна, счетоводна или правна консултация. Всеки конкретен случай следва да бъде разглеждан според неговите факти и приложимото законодателство.