Една счетоводна грешка, подаден сигнал или необичаен модел на отчитане на продажбите могат да привлекат вниманието на Националната агенция за приходите.
Но означава ли това, че фирмата непременно е извършила нарушение?
Не. Проверката от НАП невинаги е резултат от установено нарушение.
В практиката съществуват различни обстоятелства, които могат да станат повод за допълнително изясняване на информация, изискване на документи или предприемане на контролни действия.
Понякога причината е доброволно коригирана декларация. В други случаи – сигнал от клиент, доставчик или бивш служител. Възможно е вниманието на приходната администрация да бъде насочено към определени операции с фискални устройства или към конкретен икономически сектор.
Има и ситуации, в които проверката е част от предварително планирана контролна дейност.
В седмата част от поредицата на Счетоводна къща МБД за проверките и ревизиите на фирми от НАП ще разгледаме пет обстоятелства, които могат да станат повод за проверка.
Ще обърнем внимание не само на причините, но и на това как бизнесът може да се подготви, какви документи могат да бъдат поискани и защо правилната счетоводна организация е толкова важна.
Защо НАП може да провери фирмата ви?
Националната агенция за приходите осъществява данъчно-осигурителен контрол в рамките на своите законови правомощия.
Този контрол включва различни действия, чрез които се установяват факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на данъчните и осигурителните задължения.
В зависимост от конкретния случай може да бъде извършена проверка или да бъде възложена ревизия.
Важно е обаче да разграничаваме двете производства.
Проверката служи за установяване на факти и обстоятелства. В нейния ход органите по приходите могат да изискват документи, справки и писмени обяснения.
Ревизията е производство, чрез което се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Не всяка проверка преминава в ревизия.
Също така не всяка ревизия завършва с установяване на допълнителни задължения.
Следователно самият факт, че НАП проверява определена фирма, не доказва, че тя е нарушила закона.
1. Корекции на вече подадени декларации
Една от ситуациите, които могат да доведат до допълнително изясняване от страна на НАП, е коригирането на вече декларирани данни.
В счетоводната практика грешки могат да възникнат дори при добра организация и внимателна работа.
Причините могат да бъдат различни:
- неправилно въведена информация;
- пропуснат счетоводен документ;
- грешно осчетоводена фактура;
- техническа грешка;
- неправилно определена данъчна основа;
- неточно отразена стопанска операция;
- грешка, установена след приключване на отчетния период.
Откриването на грешка не означава непременно, че фирмата е действала недобросъвестно.
Но означава, че трябва да бъде приложен правилният законов ред за нейното отстраняване.
Защо доброволното коригиране е важно?
Когато една фирма установи, че е подала некоректни данни, правилният подход е да анализира грешката и да предприеме необходимите действия за нейното поправяне.
Това обаче не означава, че всяка декларация може да бъде коригирана свободно и по всяко време.
Редът за корекция зависи от вида на декларацията, периода, за който се отнася грешката, и приложимите законови разпоредби.
За някои декларации е предвидена възможност за подаване на нова декларация в определен срок.
За други се прилагат специални процедури.
Именно затова е важно корекцията да бъде извършена след внимателна проверка на нормативните изисквания.
Корекция на годишна декларация за корпоративен данък
Един от конкретните примери е годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
При определени условия законът позволява еднократно подаване на нова декларация за корекция на данъчния финансов резултат и данъчното задължение за предходната година.
По общото правило тази възможност може да бъде използвана до 30 септември на текущата година.
Това е важно за фирмите, които след подаване на годишната декларация установят счетоводна грешка, свързана с предходната година.
При грешки, които не попадат в тази хипотеза, се прилага съответният специален ред, включително правилата на чл. 75 от ЗКПО.
Затова не е правилно да се приема, че всяка грешка за минал период може да бъде поправена чрез обикновено повторно подаване на декларация.
Може ли корекцията да доведе до проверка от НАП?
Да, възможно е.
Когато фирмата променя вече декларирани данни, приходната администрация може да има основание да изясни причините за корекцията.
Това може да бъде особено важно, когато промяната засяга:
- размера на декларирания данък;
- данъчния финансов резултат;
- данъчната основа;
- вече отчетени стопански операции;
- информация, която не съответства на други налични данни.
В зависимост от обстоятелствата НАП може да поиска допълнителни документи или обяснения.
Самото подаване на коригираща декларация обаче не означава автоматично започване на проверка или ревизия.
Какви документи могат да бъдат поискани?
При необходимост фирмата може да бъде помолена да представи:
- първоначалната декларация;
- коригираната декларация;
- счетоводни справки;
- първични счетоводни документи;
- фактури;
- договори;
- обяснения за установената грешка;
- други доказателства, свързани с направената промяна.
Затова е препоръчително причините за всяка съществена корекция да бъдат ясно документирани.
Какво се случва, ако НАП установи несъответствие?
ДОПК предвижда специална процедура при определени установени несъответствия.
Когато са изпълнени законовите условия по чл. 103 от ДОПК, органът по приходите може да изпрати покана за отстраняване на несъответствието чрез подаване на коригираща декларация.
В този случай срокът за корекция е 14 дни от получаването на поканата.
Важно е да се прави разлика между доброволна корекция по инициатива на фирмата и корекция след официална покана от приходната администрация.
Това са различни ситуации, при които могат да се прилагат различни правила.
Практически съвет
Ако установите счетоводна грешка, не я пренебрегвайте.
Проверете приложимия ред за корекция, подгответе необходимите документи и съхранете информация за причините, наложили промяната.
Добре обоснованата корекция е значително по-лесна за защита при последващ данъчен контрол.
2. Сигнали и жалби срещу фирмата
Втората важна причина, която разглеждаме в Част 7, са сигналите и жалбите, подадени до НАП.
Приходната администрация приема информация за предполагаеми данъчно-осигурителни нарушения от граждани, юридически лица и други източници.
Сигнал може да бъде подаден например от:
- клиент;
- доставчик;
- друг контрагент;
- бивш служител;
- конкурент;
- друга институция;
- друго лице, разполагащо с информация за предполагаемо нарушение.
Това обаче не означава, че всяко оплакване е основателно.
Може ли един сигнал да доведе до проверка?
Да.
Един конкретен сигнал може да стане повод за контролни действия, ако съдържа информация, която налага допълнително изясняване.
Но не всяко оплакване автоматично води до проверка.
Значение имат конкретните факти, съдържанието на сигнала, наличните данни и законовите правомощия на съответната институция.
Възможно е сигналът да бъде основателен.
Възможно е обаче да произтича от недоразумение, неправилно разбиране или спор между страните.
Ето защо е важно да се прави разлика между подаден сигнал и доказано нарушение.
Кои сигнали могат да бъдат свързани с данъчен контрол?
Сигналите могат да засягат различни обстоятелства.
Например:
- неиздаване на касов бон;
- съмнения за неотчетени продажби;
- неправилно документиране на сделки;
- предполагаемо укриване на приходи;
- други възможни нарушения на данъчно-осигурителното законодателство.
При получаване на информация приходната администрация може да прецени дали са необходими допълнителни действия.
Сигнал за неиздаден касов бон
Един от най-разпознаваемите примери е сигналът за неиздаване на касова бележка.
Когато законът изисква издаване на фискален или системен бон, търговецът трябва да изпълни това задължение.
Неиздаването на документа може да представлява нарушение.
НАП предоставя възможност на потребителите да проверяват определени касови бележки чрез мобилното приложение NRA Mobile.
Приложението позволява проверка на информацията за фискален документ чрез сканиране на QR код.
Ако клиент не получи касова бележка при наличие на задължение за издаването ѝ, той може да подаде сигнал до НАП.
Какво може да последва след сигнал?
В зависимост от конкретния случай приходната администрация може:
- да анализира постъпилата информация;
- да съпостави налични данни;
- да поиска документи и обяснения;
- да извърши проверка в търговски обект;
- да извърши контролна покупка;
- да предприеме други законосъобразни действия.
При проверки на търговски обекти НАП използва и контролни покупки, включително чрез метода „таен клиент“.
Целта е да се установи дали продажбите се регистрират и отчитат по установения ред.
Как да се подготви бизнесът?
Най-добрият подход е изграждането на ясни правила за отчитане на продажбите.
Служителите трябва да знаят:
- кога се издава касова бележка;
- как се работи с фискалното устройство;
- как се процедира при грешка;
- как се документира връщане на стока;
- какво се прави при технически проблем;
- как се проверява касовата наличност.
Редовният вътрешен контрол може да предотврати много от проблемите, които впоследствие стават повод за сигнали.
3. Необичайно голям брой сторно операции
Третата тема от Част 7 е свързана със сторно операциите и тяхното правилно документиране.
В търговската дейност е напълно нормално да възникват ситуации, при които трябва да бъде коригирана вече отчетена продажба.
Например клиент може да върне закупена стока.
Възможно е да бъде предявена рекламация.
Може да бъде допусната и операторска грешка при работа с фискалното устройство.
При определени условия тези ситуации се документират чрез сторно операция.
Какво представлява сторно операцията?
Сторно операцията се използва за документиране на определени промени, свързани с вече отчетена продажба.
Съгласно Наредба № Н-18 сторно операции могат да се извършват при:
- рекламация;
- връщане на стока;
- операторска грешка;
- намаление на данъчната основа след приключване на сметката на клиента.
При приложимите условия се издава сторно фискален или сторно системен бон.
Сторно операцията сама по себе си е напълно законна, когато има реално основание и е извършена по нормативно установения ред.
Защо сторно операциите могат да привлекат вниманието на НАП?
Данните за операциите, регистрирани чрез съответните фискални устройства и системи, се предават към НАП по установения ред.
Това позволява информацията да бъде използвана при данъчно-осигурителния контрол.
При определени обстоятелства необичаен модел на сторно операции може да наложи допълнително изясняване.
Например:
- необичайно висока честота на сторниране;
- значителна промяна в броя на сторно операциите;
- повтарящи се операторски грешки;
- несъответствия между сторно документите и счетоводната информация;
- операции, чиито основания не могат да бъдат доказани.
Това са примерни ситуации, които могат да бъдат анализирани.
Те не представляват официален списък от автоматични основания за проверка.
Означават ли многото сторно бележки нарушение?
Не.
Броят на сторно операциите може да бъде повлиян от естеството на търговската дейност.
Например бизнес с голям обем продажби може да има повече рекламации и връщания от малък търговски обект.
Сезонните промени също могат да оказват влияние.
Затова броят на сторно документите трябва да се разглежда в контекста на реалната дейност.
Няма основание да се приема, че всяка фирма с повече сторно операции непременно укрива обороти.
Важното е всяка операция да има действително основание и да бъде правилно документирана.
Какво трябва да съдържа сторно документът?
Наредба № Н-18 предвижда конкретни изисквания към съдържанието на сторно документите.
Сред тях са данни за първоначалния фискален или системен бон, по повод на който се извършва операцията.
Посочват се също причината за сторнирането и съответните задължителни реквизити.
Това позволява да бъде установена връзката между първоначалната продажба и последващата корекция.
Какъв е срокът при операторска грешка?
Според официалните разяснения на НАП сторно операция при операторска грешка се документира до 7-о число на месеца, следващ месеца, през който е допусната грешката.
Когато операторската грешка бъде установена след този срок, не е допустимо тя да бъде коригирана чрез сторно операция от фискалното устройство или съответната система по този ред.
При връщане или рекламация на стока, когато се възстановява сума в брой, се прилагат правилата за документиране в момента на възстановяването.
Точният ред зависи от основанието за сторно операцията и начина на плащане.
Какви документи може да поиска НАП?
При необходимост от изясняване на сторно операции могат да бъдат поискани:
- първоначалните фискални документи;
- сторно бележките;
- документи за рекламации;
- документи за връщане на стоки;
- касови отчети;
- счетоводни справки;
- информация за възстановени суми;
- други документи, свързани с конкретните операции.
Добрата организация на тази информация може значително да улесни проверката.
Практически съвет
Ако във вашата фирма често се извършват сторно операции, въведете ясна вътрешна процедура.
Определете кой има право да извършва сторно операции и как се документират основанията за тях.
Следете за повтарящи се технически грешки и обучавайте служителите за правилната работа с фискалните устройства.
Това ще помогне както за предотвратяване на нарушения, така и за по-лесно доказване на реалните операции.
4. Рисков анализ от НАП
Четвъртата тема е рисковият анализ, който приходната администрация използва при организацията и насочването на контролната си дейност.
Данъчният контрол не се основава единствено на получени сигнали или проверки на място.
НАП използва и информация, с която разполага на законово основание, за да оценява определени обстоятелства и да планира контролни действия.
Какво представлява рисковият анализ?
Най-общо рисковият анализ представлява оценка на информация с цел установяване на обстоятелства, които могат да изискват допълнително внимание.
При него могат да бъдат съпоставяни данни от различни законово допустими източници.
Целта е да бъдат идентифицирани области, дейности или конкретни обстоятелства, при които може да има необходимост от контрол.
Рисковият анализ не е доказателство за нарушение.
Той е инструмент за оценка и насочване на контролните действия.
Каква информация може да има значение?
В зависимост от конкретния случай и законовите правомощия могат да бъдат анализирани:
- подадени данъчни декларации;
- данни от отчетни регистри;
- информация за отчетени продажби;
- данни за определени операции;
- информация от други администрации;
- резултати от предходни контролни действия;
- информация за конкретни икономически сектори.
Не всяко отклонение от обичайния модел на работа означава нарушение.
Понякога то може да бъде напълно обосновано от спецификата на дейността.
Какво означава необичаен модел на поведение?
Различните бизнеси имат различни особености.
Например сезонен търговски обект може да отчита значително по-високи продажби през определени месеци.
Фирма с голям обем продажби може да има повече сторно операции.
Дружество може да извърши корекция на декларация след установяване на счетоводна грешка.
Всяко от тези обстоятелства може да има напълно логично обяснение.
Затова данните трябва да се разглеждат в контекста на реалната стопанска дейност.
Има ли сектори, които попадат под засилен контрол?
НАП провежда контролни кампании, насочени към определени икономически дейности.
Сред сферите, в които през различни периоди са предприемани специализирани контролни действия, са:
- строителството;
- туризмът;
- ресторантьорството;
- търговските обекти в курортни райони;
- други дейности според конкретните контролни приоритети.
Приходната администрация е публикувала информация за контролни мерки в строителството, както и за проверки на търговски обекти по Черноморието.
Това показва, че контролът може да бъде организиран и на секторен принцип.
Означава ли това, че всички фирми в тези сектори са рискови?
Не.
Принадлежността към определен икономически сектор сама по себе си не доказва нарушение.
Секторните кампании могат да обхванат и напълно изрядни фирми.
Не трябва да се приема и че съществува единен публичен списък на всички дейности, които автоматично водят до проверка.
Конкретните контролни приоритети могат да се променят според установените обстоятелства и целите на приходната администрация.
5. Планирани контролни действия от НАП
Петата ситуация, разгледана в Част 7, е свързана с планираните проверки и ревизии.
Понякога една фирма може да бъде проверена, без преди това да е получила сигнал за конкретно несъответствие.
Това е възможно, защото контролната дейност на НАП включва и предварително планиране.
Какво представляват планираните контролни действия?
Това са действия, които се организират в рамките на дейността и контролните приоритети на приходната администрация.
Те могат да бъдат свързани с:
- определен икономически сектор;
- конкретна контролна кампания;
- установена необходимост от проверка на факти;
- анализ на наличната информация;
- други законосъобразни основания.
Не е необходимо предварително да е доказано нарушение, за да бъдат предприети контролни действия.
Може ли изрядна фирма да бъде проверена?
Да.
Фирма, която спазва законовите си задължения, също може да попадне в обхвата на контролна кампания.
Това не означава, че приходната администрация я обвинява в нарушение.
Възможно е проверката да приключи без установени нарушения.
Всички фирми ли се проверяват през определен период?
Не следва да се приема, че съществува универсално правило, според което всяка фирма задължително се проверява след определен брой години.
Контролната дейност се организира според различни законови основания, приоритети и конкретни обстоятелства.
Следователно твърдението, че „рано или късно задължително идва редът на всяка фирма“, не трябва да се възприема като законово правило.
По-точно е да се каже, че всяка фирма може да бъде обект на законосъобразен данъчен контрол.
Какво е общото между петте причини за проверка?
Корекциите на декларации, сигналите, сторно операциите, рисковият анализ и планираните проверки изглеждат като различни ситуации.
Но между тях има нещо общо.
Във всяка от тези ситуации може да възникне необходимост от установяване на факти и обстоятелства.
Това може да наложи представяне на документи или допълнителни обяснения.
Затова е важно фирмата да поддържа информацията си така, че при необходимост да може да докаже правилното отчитане на своята дейност.
Добрата счетоводна организация е важна не само за спазването на сроковете, но и за подготовката при евентуална проверка.
Какви документи може да поиска НАП при проверка?
Конкретният обхват зависи от предмета на проверката.
Възможно е да бъдат поискани:
- счетоводни регистри;
- първични счетоводни документи;
- данъчни декларации;
- фактури;
- договори;
- платежни документи;
- касови отчети;
- сторно документи;
- справки за определени периоди;
- документи за конкретни сделки;
- писмени обяснения.
Не при всяка проверка ще бъде изискана цялата тази информация.
Значение има какви обстоятелства трябва да бъдат установени.
Как трябва да реагира фирмата при проверка от НАП?
Получаването на официално искане за документи често създава напрежение.
Но най-добрият подход е навременната и организирана реакция.
1. Установете предмета на проверката
Проверете какво точно се изисква и за кой период.
2. Обърнете внимание на сроковете
Прегледайте внимателно получените документи и посочените срокове за представяне на информация.
3. Уведомете счетоводителя си
Колкото по-рано счетоводителят се запознае с искането, толкова по-лесно може да бъде организирана подготовката.
4. Подгответе документите систематично
Информацията трябва да бъде подредена и проверена за несъответствия.
5. Не извършвайте произволни корекции
Ако бъде установена грешка, трябва да се анализира правилният законов ред за нейното отстраняване.
6. Съхранявайте информация за предоставените документи
Добра практика е фирмата да поддържа ясна отчетност какви документи са предоставени, кога и по какъв повод.
Как бизнесът може да намали риска от проблеми при проверка?
Няма универсален начин една фирма да си гарантира, че никога няма да бъде проверявана.
Но съществуват добри практики, които могат да намалят вероятността от грешки и да улеснят всяка последваща проверка.
Проверявайте декларациите преди подаване
Предварителният контрол може да предотврати технически грешки и необходимост от последващи корекции.
Поддържайте счетоводството актуално
Редовното обработване на документите позволява по-лесно откриване на несъответствия.
Организирайте правилно отчитането на продажбите
Служителите трябва да познават правилата за работа с фискалните устройства.
Следете сторно операциите
Всяка сторно операция трябва да има реално основание и да бъде документирана по приложимия ред.
Съхранявайте документите за корекции
При промяна на вече декларирани данни е важно да може да бъде обяснена причината за корекцията.
Следете официалната комуникация с НАП
Навременната реакция при получено съобщение или искане може да предотврати пропускането на важни срокове.
Поддържайте ясни вътрешни процедури
Когато служителите познават своите отговорности, вероятността от технически и организационни грешки намалява.
Най-честите заблуди за проверките от НАП
„Една счетоводна грешка винаги води до ревизия.“
Не.
Грешката може да наложи корекция или допълнително изясняване, но не означава автоматично ревизия.
„Ако сами коригираме декларацията, НАП задължително ще ни провери.“
Не.
Корекцията може да бъде предмет на последващ контрол, но не всяка корекция води до проверка.
„Един сигнал доказва, че фирмата е нарушила закона.“
Не.
Сигналът съдържа информация за предполагаеми обстоятелства. Нарушението трябва да бъде установено по съответния ред.
„Многото сторно бележки означават укриване на обороти.“
Не непременно.
Връщанията, рекламациите и операторските грешки могат да бъдат реални и законосъобразно документирани.
„Всички фирми в определени сектори са рискови.“
Не.
Секторният контрол не означава, че всяка фирма в съответната дейност извършва нарушение.
„Ако сме изрядни, НАП няма право да ни проверява.“
Не.
Контролни действия могат да бъдат извършвани и когато няма предварително установено нарушение.
Често задавани въпроси
Може ли корекция на декларация да доведе до проверка от НАП?
Да. В зависимост от обстоятелствата НАП може да поиска документи или обяснения относно направената корекция.
Може ли бивш служител да подаде сигнал срещу фирмата?
Да. Сигнали за предполагаеми нарушения могат да бъдат подавани от различни лица.
Може ли сигнал за неиздаден касов бон да доведе до проверка?
Да. Такъв сигнал може да стане повод за контролни действия.
Законни ли са сторно операциите?
Да. Те са нормативно уредени и могат да бъдат извършвани при определени основания и условия.
Може ли голям брой сторно операции да привлече вниманието на НАП?
Възможно е необичаен модел на сторно операции да бъде анализиран. Самият брой обаче не доказва нарушение.
Какво представлява рисковият анализ?
Това е оценка на информация и обстоятелства, която може да бъде използвана при планирането на контролни действия.
Може ли напълно изрядна фирма да бъде проверена?
Да. Проверката не означава непременно, че фирмата е извършила нарушение.
Какво трябва да запомним от Част 7?
В седмата част от нашата поредица разгледахме пет ситуации, които могат да привлекат вниманието на НАП.
Първо – корекции на вече декларирани данни. Когато бъде установена грешка, тя трябва да бъде поправена по приложимия законов ред. При необходимост НАП може да поиска допълнителни документи.
Второ – сигнали и жалби. Получен сигнал може да стане повод за проверка, но сам по себе си не доказва нарушение.
Трето – сторно операции. Необичаен модел на сторниране може да изисква изясняване, но правилно документираните сторно операции са нормална част от търговската дейност.
Четвърто – рисков анализ. НАП използва информация и аналитични подходи при организацията на данъчно-осигурителния контрол.
Пето – планирани контролни действия. Фирма може да бъде проверена и в рамките на организирана контролна дейност, без предварително да е установено нарушение.
Общият извод е ясен:
Не всяка проверка означава проблем, но всяка фирма трябва да бъде подготвена да докаже коректността на своята дейност.
Заключение
Проверките и ревизиите от НАП са част от данъчно-осигурителния контрол, с който всеки бизнес може да се сблъска.
Причините за това невинаги са очевидни.
Понякога поводът може да бъде корекция на декларация, подаден сигнал, необичайна честота на сторно операции или контролна кампания в определен сектор.
В други случаи проверката може да бъде част от планираната дейност на приходната администрация.
Но във всички тези ситуации е важно да се прави разграничение между обстоятелство, което може да стане повод за проверка, и действително установено нарушение.
Това са две различни неща.
Затова най-добрата подготовка на бизнеса е да поддържа счетоводството си актуално, да подава коректни декларации, да документира правилно продажбите и сторно операциите и да реагира своевременно при установени грешки.
Добрата счетоводна организация не може да гарантира, че фирмата никога няма да бъде проверена, но може значително да улесни доказването на коректността на нейната дейност.
Счетоводна къща МБД продължава да споделя полезна информация и практически насоки, които да помагат на бизнеса да бъде по-добре информиран и подготвен.
Източници
Информацията в статията е съобразена с официални материали на Националната агенция за приходите и приложимото законодателство.
1. Национална агенция за приходите – „Проверки“
Официална информация за видовете проверки, правомощията на органите по приходите и поканите за отстраняване на несъответствия по чл. 103 от ДОПК.
2. Национална агенция за приходите – „Коригиращи декларации“
Разяснения за възможността за еднократно коригиране на годишни данъчни декларации в предвидените от закона срокове.
3. Национална агенция за приходите – „Корпоративен данък“
Информация за годишните данъчни декларации и възможностите за корекция.
4. Национална агенция за приходите – „Сигнали, жалби и предложения“
Официална информация за подаването на сигнали за предполагаеми данъчно-осигурителни нарушения.
5. Национална агенция за приходите – „Сторно операции“
Разяснения за основанията, документирането и сроковете при извършване на сторно операции.
6. Национална агенция за приходите – „Потребителите проверяват касови бележки с NRA Mobile“
Информация за проверката на фискални документи и подаването на сигнали при неиздаден касов бон.
7. Национална агенция за приходите – информация за контролни кампании по Черноморието
Официални съобщения за проверки на търговски обекти и контрола върху отчитането на продажбите.
8. Национална агенция за приходите – информация за контролни мерки в строителството
Официални съобщения за секторни контролни действия.
9. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)
Нормативната рамка за проверки, ревизии, събиране на доказателства и отстраняване на несъответствия.
10. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Нормативната рамка за корпоративния данък и коригирането на счетоводни грешки, включително чл. 75.
11. Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.
Нормативната рамка за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискални устройства и системи, включително правилата за сторно операции.
Статията е актуална към октомври 2026 г. и има общ информационен характер. Тя не представлява индивидуална данъчна, счетоводна или правна консултация. Всеки конкретен случай следва да бъде разглеждан според неговите факти и приложимото законодателство.