Продавате онлайн?

Извършвате сделки с криптоактиви или други финансови инструменти? Фирмата ви осъществява външнотърговска дейност или значителни финансови операции?

Всичко това може да бъде напълно нормална част от дейността на един съвременен бизнес.

В определени ситуации обаче несъответствията между декларираните данни и реалната икономическа дейност могат да станат повод за допълнително изясняване от страна на Националната агенция за приходите.

В деветата част от поредицата на Счетоводна къща МБД за проверките и ревизиите на фирми от НАП разглеждаме още шест ситуации, които бизнесът не бива да подценява:

външнотърговска дейност без достатъчно доказателства за реалното движение на стоките;
недекларирани доходи от инвестиции и криптоактиви;
необичайни или значителни финансови операции;
онлайн търговия и плащания чрез наложен платеж;
продължителни задължения на дружеството към собствениците;
необичайно високи или ниски приходи и други отклонения в икономическите показатели.

Важно е още в началото да уточним:

Нито една от тези ситуации сама по себе си не означава данъчно нарушение и не води автоматично до проверка или ревизия.

От значение са конкретните факти, документалната обоснованост и съответствието между декларираните данни и реалната дейност.

1. Външнотърговска дейност и доказване на реалното движение на стоките

Първата тема е свързана с фирмите, които извършват значителна търговия със стоки, включително международна търговия.

Самият факт, че една фирма купува или продава стоки в чужбина, разбира се, не представлява проблем.

Важното е стопанските операции да бъдат реални и правилно документирани.

При търговията със стоки съществува не само движение на фактури и счетоводни записи, но и реално физическо движение на стоката.

Затова при необходимост бизнесът трябва да може да покаже как конкретната стока е достигнала от продавача до купувача.

Какви документи могат да бъдат важни?

В зависимост от конкретната операция значение могат да имат:

договори с клиенти и доставчици;
фактури;
транспортни документи;
товарителници;
договори със спедитори и превозвачи;
складови документи;
приемо-предавателни протоколи;
документи за произход;
митнически документи при приложимост;
банкови документи;
документи, доказващи получаването и последващата реализация на стоката.

Не е задължително всяка фирма да притежава собствен склад или собствен транспорт.

Напълно нормално е логистиката да бъде възложена на външен изпълнител или стоките да се движат директно между доставчик и клиент.

Важното е да съществува проследима и документално обоснована стопанска операция.

Липсата на собствен склад не означава нарушение

Това уточнение е особено важно.

В оригиналния пример една от индикациите е фирма с голям търговски оборот, която няма собствен склад.

Само по себе си това не е проблем.

Съвременните бизнес модели позволяват:

използване на складове на трети лица;
логистични центрове;
фулфилмънт услуги;
директни доставки;
дропшипинг модели;
транспорт, организиран от клиента или доставчика.

Следователно въпросът не е дали фирмата притежава склад.

Въпросът е:

Може ли да бъде доказано как е осъществена конкретната доставка?

При външнотърговските операции добрата документална следа е особено важна.

Фискален контрол върху движението на определени стоки

НАП разполага и със специален механизъм за фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.

При определени превози съществуват и специфични задължения за предварително деклариране на данни.

Това е още една причина фирмите, които търгуват със стоки, да поддържат изрядна логистична и счетоводна документация.

Разбира се, не всяка стока и не всеки международен превоз попада в този специален режим.

2. Доходи от инвестиции, акции и криптоактиви

Втората тема е особено актуална през последните години.

Все повече физически лица и собственици на бизнес инвестират в:

акции;
криптоактиви;
други финансови инструменти;
чуждестранни инвестиционни платформи.

Инвестирането само по себе си не е данъчен проблем.

Значение има какъв доход е реализиран, как се третира по закон и дали съществува задължение за неговото деклариране.

Криптоактивите не са „невидими“ за данъчните правила

НАП има специална информация относно данъчното третиране на доходите от продажба или замяна на криптоактиви.

За физическите лица тези доходи попадат в обхвата на доходите от прехвърляне на права или имущество и при наличие на облагаем доход се декларират по съответния ред в годишната данъчна декларация.

Това означава, че притежаването на криптоактиви и реализирането на облагаем доход са две различни неща.

Не трябва автоматично да се приема, че всяко придобиване на криптоактив води до данък.

От значение са конкретните сделки и приложимият данъчен режим.

Какво трябва да пазим при сделки с криптоактиви?

НАП посочва, че документите, които имат отношение към реализирания доход, трябва да бъдат съхранявани съобразно правилата на ДОПК.

Практически това означава, че е разумно да се поддържа ясна история на операциите:

кога е придобит активът;
каква е цената на придобиване;
кога е продаден или заменен;
каква е продажната цена;
какви такси са платени;
през коя платформа е извършена операцията;
как са постъпили средствата.

При голям брой сделки липсата на систематизирана информация може значително да усложни правилното определяне на данъчния резултат.

А какво се случва при акциите и другите инвестиции?

При финансовите активи данъчното третиране зависи от вида на актива, вида на сделката, мястото и начина на търговия и други обстоятелства.

Затова не е правилно да се използва универсалното твърдение:

„Всяка печалба от акции се облага по един и същи начин.“

Не се облага непременно всяко движение по инвестиционна сметка, а се анализира конкретното данъчно събитие.

Именно затова при инвестиционна дейност е важно счетоводителят или данъчният консултант да разполага с пълната информация, а не само с крайната сума, постъпила по банковата сметка.

НАП разполага и с международен обмен на финансова информация

Една от причините твърдението „сметката е в чужбина и никой няма да разбере“ да бъде все по-рисково е международният обмен на данъчна информация.

България участва в системи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, включително CRS/DAC2.

По официална информация на НАП международният обмен може да обхваща предварително определени сведения за доходи, имущество, лихви, банкови сметки и други данни.

България може да обменя данъчна информация с над 130 юрисдикции чрез различни международни инструменти.

Това не означава, че НАП „вижда абсолютно всяка трансакция навсякъде по света“.

Означава, че съществуват законови механизми за международен обмен на значителен обем финансова и данъчна информация.

3. Необичайно големи финансови операции

Третата тема от Част 9 са значителните финансови операции.

Например фирмата може да:

придобие скъп недвижим имот;
закупи луксозен автомобил;
придобие друг актив със значителна стойност;
извърши голямо дарение;
направи значителен международен превод;
получи голямо финансиране.

Нито една от тези операции сама по себе си не представлява нарушение.

Една успешно развиваща се компания може напълно законно да придобива активи с висока стойност и да извършва значителни банкови операции.

Къде тогава възниква въпросът?

Основният въпрос е дали операцията:

има ясно икономическо основание;
е правилно осчетоводена;
е документално обоснована;
съответства на финансовите възможности и дейността на дружеството;
е третирана правилно за данъчни цели.

Ако например дружество с ограничена дейност изведнъж придобие актив със значителна стойност, може да възникне необходимост от изясняване на произхода и характера на финансирането.

Това обаче не означава автоматично нарушение.

Големият банков превод не е автоматичен „червен флаг“

Важно е да коригираме още едно широко разпространено разбиране.

Няма общо правило, според което всеки голям банков превод автоматично води до проверка от НАП.

Размерът на една операция трябва да се разглежда в контекста на дейността на фирмата.

За малко дружество определена операция може да бъде необичайна.

За голяма международна компания същата операция може да представлява нормална част от ежедневната дейност.

Затова контекстът е решаващ.

4. Онлайн търговия и наложен платеж

Четвъртата тема е една от най-важните в Част 9.

Онлайн търговията е сектор, в който приходната администрация разполага с различни източници на информация.

Особено важни са продажбите чрез куриер и наложен платеж.

Получава ли НАП информация от куриерските и пощенските оператори?

Да.

Съгласно официалната информация на НАП пощенските оператори са задължени да предоставят определени данни, включително информация за изпращаните пощенски пратки и размера на изплатените суми от наложен платеж.

Следователно тезата, че продажбите чрез куриер и наложен платеж са напълно невидими за приходната администрация, не отговаря на действителността.

НАП изрично посочва, че получаването на тази информация подпомага комуникацията и контрола по отношение на онлайн търговците.

Данните от наложен платеж могат да присъстват и в данъчната декларация

При физическите лица информацията, с която НАП разполага за получени суми от наложен платеж, може да бъде заредена и в предварително попълнената годишна данъчна декларация.

Но тук има важно уточнение:

Получен наложен платеж не означава автоматично облагаем доход.

Например продажбата на определени лични вещи може да има различно данъчно третиране от системната покупка на стоки с цел препродажба.

Когато обаче се извършва търговска дейност и доходът подлежи на облагане, той трябва да бъде деклариран по приложимия ред.

Какво може да създаде проблем при онлайн търговията?

Проблем може да възникне при съществени несъответствия между:

получените суми от наложен платеж;
счетоводно отчетените продажби;
издадените документи;
декларираните приходи;
данните от онлайн платформите;
информацията, с която разполага НАП.

Несъответствието не доказва автоматично укриване на приходи.

То обаче може да наложи допълнително изясняване.

Онлайн платформите – още един източник на информация

Към традиционната информация от куриерите трябва да добавим и режима DAC7.

Операторите на определени цифрови платформи имат задължения за събиране и предоставяне на информация за продавачи и извършвани чрез платформите относими дейности.

От 2025 г. механизмът функционира с редовно годишно предоставяне на данни.

Това допълнително увеличава значението на правилното счетоводно и данъчно отчитане при онлайн продажбите.

Не всяка продажба през платформа автоматично е облагаема, но наличието на цифрова следа прави правилното определяне и деклариране на доходите още по-важно.

5. Продължителни задължения към собствениците

Петата тема от Част 9 са средствата, предоставяни от собствениците на дружеството.

Напълно нормално е собственик да финансира своята фирма.

Това може да се случи например чрез:

заем;
допълнително финансиране по допустимия правен ред;
други правилно оформени отношения между собственика и дружеството.

Следователно наличието на задължение към собственик само по себе си не е нарушение.

Къде може да възникне въпрос?

Когато задължението стои продължително време в счетоводството, е важно да има ясна документация:

кога са предоставени средствата;
на какво правно основание;
какъв е размерът;
как са преведени;
какви са условията за връщане;
има ли договор;
как е отразена операцията счетоводно и данъчно.

Особено важно е да може да бъде доказан действителният характер на операцията.

Финансирането от собственик не трябва да съществува само „на хартия“

Ако счетоводството показва значително задължение към собственик, но няма ясни документи или не може да бъде проследено реалното предоставяне на средствата, могат да възникнат допълнителни въпроси.

Това не означава, че продължителният заем от собственик автоматично води до проверка.

По-правилно е да кажем, че големите и продължителни разчети със собственици трябва да бъдат добре документирани и икономически обясними.

6. Необичайно високи или необичайно ниски приходи

Последната тема е свързана с икономическите резултати на фирмата.

Една компания може да има година с изключително висок оборот.

Друга може да отчете значителен спад.

И двете ситуации могат да бъдат напълно естествени.

Причините могат да бъдат:

нов голям клиент;
загуба на основен клиент;
разширяване на пазара;
нов продукт;
инвестиционен период;
сезонност;
икономическа криза;
прекратяване на част от дейността;
промяна на бизнес модела.

Следователно необичайният финансов резултат не е равнозначен на данъчно нарушение.

Използва ли НАП анализ на данни?

Да.

Анализът на информация и управлението на риска са част от съвременния данъчен контрол.

В приоритетите на НАП за 2026 г. присъства и разработването и внедряването на дигитални аналитични инструменти за анализ на големи масиви от данни.

Това е важно, защото приходната администрация не работи само с една декларация или един документ.

Различни данни могат да бъдат анализирани и съпоставяни в рамките на законовите правомощия на администрацията.

Но не е коректно да се твърди, че съществува една публична формула, според която:

„Ако приходите ви се различават с определен процент от средното за бранша, автоматично започва проверка.“

Такъв универсален публичен праг не следва да се предполага.

Какво свързва шестте ситуации?

На пръв поглед международната търговия, криптоактивите, наложеният платеж и финансирането от собственик са напълно различни теми.

Общият принцип обаче е един:

Данните трябва да могат да бъдат проследени и обяснени.

Ако фирмата търгува със стоки – трябва да има доказателства за реалните доставки.

Ако се реализират облагаеми инвестиционни доходи – те трябва да бъдат третирани и декларирани правилно.

Ако се извършва значителна финансова операция – трябва да има ясна икономическа и документална основа.

Ако се продава онлайн – счетоводството трябва да отразява правилно реалните продажби.

Ако собственикът финансира фирмата – отношенията трябва да бъдат надлежно оформени.

Ако финансовите резултати се променят значително – бизнесът трябва да може да обясни икономическите причини.

Как да намалим риска от проблеми при проверка?

1. Документирайте реалното движение на стоките

Не разчитайте единствено на фактурата.

При международни доставки поддържайте и необходимата транспортна, складова и търговска документация.

2. Следете инвестиционните операции

Поддържайте история на покупките, продажбите и замените на финансови активи и криптоактиви.

3. Проверявайте данъчното третиране

Не приемайте, че всяка инвестиционна печалба се третира по един и същи начин.

4. Съпоставяйте онлайн продажбите със счетоводството

Данните от куриерите, платформите и собствената система за продажби трябва да бъдат регулярно проверявани.

5. Документирайте финансирането от собствениците

Изяснете основанието, размера, движението и условията за връщане на средствата.

6. Анализирайте необичайните промени

Рязък ръст или спад на приходите не е непременно проблем, но причините трябва да са известни на ръководството и счетоводството.

Често срещани заблуди

„Търгувам с криптоактиви, значи НАП автоматично ще ме провери.“

Не.

Търговията с криптоактиви сама по себе си не означава нарушение или автоматична проверка. Важно е приложимото данъчно третиране и правилното деклариране на облагаемите доходи.

„Продажбите с наложен платеж не се виждат.“

Не.

Пощенските оператори предоставят определени данни на НАП, включително информация за пратки и изплатени суми от наложен платеж.

„Щом нямам собствен склад, външнотърговската ми дейност е подозрителна.“

Не.

Може да използвате външна логистика, склад на трето лице или директна доставка. Важно е реалното движение на стоките да може да бъде доказано.

„Всеки голям банков превод води до проверка.“

Не.

Няма общо правило, според което всяка значителна банкова операция автоматично води до проверка от НАП.

„Фирмата може да дължи средства на собственика без никаква документация.“

Това е рисков подход.

Финансирането трябва да има ясно основание и подходяща счетоводна и правна документация.

„Ако приходите ми са много по-високи от миналата година, значи имам проблем.“

Не.

Бързият растеж може да бъде напълно естествен. Важното е отчетените резултати да отразяват действителната дейност.

Често задавани въпроси

Получава ли НАП информация за наложените платежи?

Да. Пощенските оператори предоставят определени данни за изпращаните пратки и изплатените суми от наложен платеж.

Трябва ли да декларирам доход от криптоактиви?

Това зависи от конкретната операция и статута на лицето. За физическите лица НАП има конкретни правила за доходите от продажба или замяна на криптоактиви и тяхното деклариране.

Може ли НАП да получава финансова информация от чужбина?

Да. България участва в механизми за международен и автоматичен обмен на данъчна и финансова информация, включително CRS/DAC2.

Липсата на собствен склад проблем ли е?

Не сама по себе си. Важното е реалността и движението на стоките да могат да бъдат доказани с подходящи документи.

Онлайн продажбите винаги ли са облагаеми?

Не. Данъчното третиране зависи от характера на продажбите и конкретните обстоятелства.

Големите финансови операции автоматично ли водят до проверка?

Не. Значителната операция сама по себе си не означава нарушение или автоматично начало на контролно производство.

Какво трябва да запомним от Част 9?

В тази част разгледахме още шест ситуации, при които правилното документиране е особено важно.

Първо – външнотърговската дейност.
Не е достатъчно да има само счетоводен запис. Реалните доставки трябва да могат да бъдат проследени и доказани.

Второ – инвестициите и криптоактивите.
При реализиране на доход трябва да се провери конкретното данъчно третиране и задължението за деклариране.

Трето – значителните финансови операции.
Те не са нарушение, но трябва да имат ясна икономическа и документална основа.

Четвърто – онлайн търговията.
НАП получава информация за определени куриерски пратки и наложени платежи, а чрез DAC7 съществува и механизъм за предоставяне на данни от определени цифрови платформи.

Пето – задълженията към собствениците.
Финансирането на дружеството трябва да бъде реално, проследимо и правилно документирано.

Шесто – необичайните приходи.
Отклонението от предходни периоди или обичайните икономически показатели не доказва нарушение, но е важно причините да могат да бъдат обяснени.

Заключение

Днес данъчният контрол се основава не само на отделни декларации.

НАП разполага с информация от различни законови източници, включително пощенски оператори, определени цифрови платформи, финансови институции и механизми за международен обмен на данъчна информация.

Това не означава, че всеки онлайн търговец, инвеститор или бизнес с международни операции автоматично ще бъде проверен.

Означава нещо много по-практично:

Счетоводството трябва да отразява реалната икономическа дейност на бизнеса.

Когато сделките са реални, документите са изрядни, приходите са правилно отчетени, а данъчните задължения са определени според действащото законодателство, фирмата е значително по-добре подготвена при евентуално искане за допълнителна информация или проверка.

Не всяка проверка означава нарушение и не всяко необичайно обстоятелство е „червен флаг“.

Най-добрата защита остава правилното счетоводство, добрата документация и навременното деклариране.

Следете блога на МБД за още актуална информация, практически насоки и полезни теми от света на бизнеса и счетоводството.

Официални източници

Национална агенция за приходите – Онлайн търговия и деклариране на доходи
Информация относно данъчното третиране на продажбите в интернет и данните за наложени платежи.

Национална агенция за приходите – Предоставяне на данни от пощенските оператори
Информация относно данните за пощенски пратки и изплатени суми от наложен платеж, които операторите предоставят на НАП.

Национална агенция за приходите – Доходи от продажба или замяна на криптоактиви
Информация за данъчното третиране и декларирането на доходите от криптоактиви.

Национална агенция за приходите – Автоматичен обмен на финансова информация CRS/DAC2
Информация за международния автоматичен обмен на данни за финансови сметки.

Национална агенция за приходите – Международен обмен на данъчна информация
Информация за автоматичния, спонтанния и обмена при поискване между данъчните администрации.

Национална агенция за приходите – DAC7
Информация за задълженията на операторите на цифрови платформи за събиране и предоставяне на данни за определени продавачи и трансакции.

Национална агенция за приходите – Фискален контрол
Информация относно контрола върху движението на стоки с висок фискален риск.

Национална агенция за приходите – Приоритети на НАП за 2026 г.
Информация относно развитието на дигиталните аналитични инструменти и анализа на големи масиви от данни.

Статията е актуална към октомври 2026 г. и има общ информационен характер. Тя не представлява индивидуална данъчна, счетоводна или правна консултация. Всеки конкретен случай следва да бъде разглеждан според неговите факти и приложимото законодателство.