Актуално към юни 2026 г.
В последните години Националната агенция за приходите все по-често извършва проверки и ревизии на физически лица с цел установяване на произхода на средствата, с които те разполагат. Това не означава, че всяко лице, получило заем, дарение или наследство, автоматично е обект на съмнение. Означава обаче, че когато разходите, придобитото имущество или банковите операции не съответстват на официално декларираните доходи, органите по приходите могат да поискат доказателства за произхода на средствата.
Много хора погрешно смятат, че ако парите не са получени като работна заплата, няма как НАП да провери откъде произхождат. Практиката показва точно обратното. При извършване на ревизия приходната администрация анализира цялостното финансово състояние на лицето, а не само доходите му по трудов договор.
Какво представлява ревизията на физическо лице?
Ревизията е контролно производство, чрез което органите по приходите установяват дали дадено лице е изпълнило правилно своите данъчни задължения. В зависимост от конкретния случай ревизията може да обхваща определен период, определени видове доходи или всички обстоятелства, свързани с имущественото състояние на лицето. (nra.bg)
Когато възникне съмнение, че разходите на едно лице значително надвишават официалните му доходи, НАП има право да извърши подробен анализ на всички приходи, разходи, банкови операции и придобито имущество за съответния период. (nra.bg)
На практика ревизията не се ограничава само до документите, които лицето представя. Органите по приходите могат да използват информация, събрана от различни държавни институции, банки, работодатели, нотариуси и други лица, които разполагат с данни, имащи значение за производството. Това позволява да бъде изградена подробна картина на финансовото състояние на ревизираното лице.
Как НАП събира информация?
Един от най-често задаваните въпроси е откъде приходната администрация получава информация за доходите и имуществото на физическите лица.
Всъщност голяма част от необходимите данни вече се намират в официалните регистри. Работодателите подават информация за изплатените трудови възнаграждения, възложителите декларират изплатените възнаграждения по граждански договори, а банките и други институции предоставят информация в предвидените от закона случаи. Освен това НАП разполага с данни от годишните данъчни декларации, осигурителните декларации, справките по чл. 73 от ЗДДФЛ, както и с информация от други държавни органи. (nra.bg)
Всички тези данни се анализират съвместно. Ако между декларираните доходи и действителните разходи съществува значително несъответствие, това може да бъде основание за по-задълбочена проверка.
Например, ако лице декларира минимални доходи, но през същия период закупува недвижими имоти, автомобили или извършва значителни банкови преводи, НАП може да поиска обяснение откъде произхождат използваните средства.
Какви доходи се проверяват?
При ревизия органите по приходите първо установяват всички официално декларирани доходи на лицето.
Сред тях могат да бъдат:
- доходи от трудови правоотношения;
- възнаграждения по граждански договори;
- хонорари;
- доходи от свободни професии;
- доходи от наеми;
- доходи от продажба на имущество, когато подлежат на облагане;
- други доходи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
След анализ на официалните доходи приходната администрация проверява дали лицето е разполагало и с други финансови средства, които могат да обяснят направените разходи.
Именно тук възникват най-често въпросите относно заемите, даренията, наследствата, получените парични подаръци и други подобни източници на средства.
Не всеки получен лев е облагаем, но всеки може да бъде проверен
Важно е да се направи разграничение между облагаем доход и доказване на произхода на средствата.
Съществуват множество случаи, при които получените средства не представляват облагаем доход. Например определени дарения, наследства или реално предоставени заеми не се третират като доход по смисъла на данъчното законодателство.
Това обаче не означава, че при ревизия няма да бъде поискано доказателство за тяхното съществуване.
Ако физическото лице твърди, че е получило значителна сума като заем от свой близък, органите по приходите могат да поискат документи, удостоверяващи, че заемът действително е бил предоставен, както и че заемодателят е разполагал със съответните средства към момента на предоставянето им.
Същият принцип се прилага и при даренията, наследствата и други източници на средства. Целта на ревизията не е да се оспори всяко твърдение на проверяваното лице, а да се установи дали съществуват достатъчно доказателства, които подкрепят обясненията му.
Липсата на такива доказателства може значително да затрудни защитата на лицето в хода на ревизионното производство.
Как НАП проверява заемите между физически лица?
Едно от най-честите обяснения при ревизия е, че средствата произхождат от заем, предоставен от роднина, приятел или друго физическо лице. Самото наличие на договор за заем обаче невинаги е достатъчно, за да бъде приет като убедително доказателство.
При ревизия органите по приходите могат да извършат задълбочена проверка както на заемополучателя, така и на лицето, което твърди, че е предоставило средствата. Целта е да се установи дали заемът действително е бил отпуснат и дали заемодателят е разполагал с финансовата възможност да предостави съответната сума.
На практика това означава, че ако твърдите, че сте получили заем от близък човек в размер на 80 000 лева, НАП може да поиска доказателства не само от вас, но и от самия заемодател. Ако той не може да обясни откъде разполага с тези средства, възникват съмнения относно реалността на сделката.
Какви доказателства могат да бъдат поискани?
Всяка ревизия е различна и органите по приходите преценяват доказателствата според конкретния случай. Най-често обаче се изискват документи, които могат да проследят движението на средствата.
Такива могат да бъдат:
- договор за заем;
- банкови извлечения;
- платежни нареждания;
- документи за теглене на средства;
- документи, удостоверяващи доходите на заемодателя;
- годишни данъчни декларации;
- документи за продажба на имущество;
- нотариални актове;
- други официални документи, удостоверяващи произхода на средствата.
Колкото по-добре е документирана една финансова операция, толкова по-лесно може да бъде доказана при евентуална ревизия.
Защо само договорът за заем невинаги е достатъчен?
Често хората считат, че подписаният договор автоматично доказва предоставянето на сумата. В действителност договорът удостоверява волята на страните, но сам по себе си не доказва, че парите действително са били предадени.
Ако липсват банков превод, разписка или други доказателства за реалното предоставяне на средствата, възниква риск НАП да приеме, че договорът е съставен единствено с цел да обясни вече налични парични средства.
Поради тази причина е препоръчително по-значителните суми да се предоставят по банков път. Банковият превод създава ясна следа за движението на средствата и значително улеснява доказването им при необходимост.
Какво представлява насрещната проверка?
Когато НАП има съмнения относно определена сделка, може да бъде извършена т.нар. насрещна проверка.
При нея органите по приходите се обръщат към лицето, което е посочено като заемодател, дарител или платец, и изискват информация и документи, потвърждаващи твърденията на ревизираното лице.
Например, ако заявите, че ваш приятел ви е предоставил заем от 100 000 лева, НАП може да поиска от него да представи доказателства за произхода на тези средства, банковите операции, декларациите за доходите му и други документи, които показват, че действително е разполагал с тази сума.
По този начин се проверява не само съществуването на договора, но и икономическата логика на сделката.
Какво се случва, ако заемодателят не може да докаже средствата?
Това е една от най-рисковите ситуации.
Ако лицето, което твърди, че е предоставило заема, не може да докаже откъде произхождат средствата, органите по приходите могат да приемат, че обяснението не е достатъчно убедително.
Това не означава автоматично, че договорът е недействителен по гражданското право, но от данъчна гледна точка липсата на доказателства може да доведе до неблагоприятни последици за ревизираното лице.
Ето защо е важно не само да съществува договор, но и да могат да бъдат проследени всички факти около предоставянето на средствата – кога са дадени, по какъв начин, от кого и с какъв доказуем произход.
Заеми, предоставени от фирми
Когато заемодател е търговско дружество, проверката обикновено е още по-подробна.
Освен документите по самия договор, органите по приходите могат да извършат насрещна проверка и на дружеството. Анализират се счетоводните регистри, касовите операции, банковите преводи, счетоводните записвания и всички документи, които могат да покажат дали заемът действително е бил предоставен.
Проверява се също дали дружеството е разполагало със свободни парични средства към момента на отпускането на заема и дали операцията е правилно отразена в счетоводството.
Особено внимание се обръща и на случаите, при които между дружеството и физическото лице съществува свързаност – например когато лицето е съдружник, собственик, управител или член на семейството на собственика. В подобни ситуации органите по приходите анализират внимателно дали заемът не прикрива друга финансова операция или не се използва с цел избягване на данъчно облагане.
Дарения, наследства и парични подаръци – какво проверява НАП?
Освен заемите, често като обяснение за произхода на средства се посочват дарения, наследства или получени парични подаръци. Макар в много случаи тези средства да не представляват облагаем доход по смисъла на данъчното законодателство, това не означава, че не могат да бъдат предмет на проверка.
При ревизия НАП може да поиска документи, удостоверяващи, че средствата действително са получени по заявения начин. Например при наследство това могат да бъдат удостоверение за наследници, нотариални актове, банкови документи или други официални доказателства. При дарения могат да бъдат представени договори за дарение, банкови преводи и други документи, които проследяват движението на средствата.
Колкото по-голяма е сумата, толкова по-голяма е вероятността органите по приходите да поискат допълнителни доказателства за нейния произход.
Как стои въпросът със сватбените подаръци?
Често при ревизии се посочва, че част от средствата са получени като сватбени подаръци или по друг повод от роднини и приятели.
На практика подобно твърдение също подлежи на проверка. Ако сумата е значителна, може да бъде поискано обяснение за начина, по който е формирана, както и доказателства, които подкрепят твърденията на лицето.
Разбира се, всеки случай се разглежда индивидуално. Няма универсален списък с документи, които задължително трябва да бъдат представени, но колкото по-добре е документирано получаването на средствата, толкова по-лесно ще бъде защитена позицията на ревизираното лице.
Получили сте средства от чужбина?
Когато парите произхождат от чужбина, проверката също може да бъде по-задълбочена.
НАП може да поиска документи, удостоверяващи международния превод, банкови извлечения, договори, документи за произхода на средствата или други официални документи, издадени в съответната държава.
Ако средствата са внесени в брой, при определени случаи могат да бъдат изискани и документи, удостоверяващи пренасянето им съгласно приложимите правила.
Затова при международни финансови операции е препоръчително всички документи да се съхраняват дългосрочно.
Печалби от хазарт
Много хора смятат, че е достатъчно да заявят, че дадена сума е спечелена от хазарт. На практика подобно твърдение не е достатъчно.
При ревизия органите по приходите могат да поискат официални документи от организатора на хазартната игра, удостоверяващи размера на печалбата, датата на изплащането и лицето, което я е получило.
При необходимост може да бъде извършена и насрещна проверка при организатора на играта, за да се потвърди достоверността на представената информация.
Защо записът на заповед не е достатъчно доказателство?
Една от често допусканите грешки е убеждението, че записът на заповед сам по себе си доказва предоставянето на заем.
Всъщност записът на заповед представлява ценна книга, с която едно лице поема задължение да плати определена сума. Той не удостоверява автоматично, че парите действително са били предоставени.
Поради тази причина, когато липсват други доказателства – банков превод, разписка, счетоводни документи или други проследими доказателства – единствено записът на заповед обикновено не е достатъчен, за да докаже произхода на средствата в рамките на ревизионно производство.
Как да се подготвите предварително?
Най-добрата защита при една бъдеща проверка е добрата документация.
Независимо дали става въпрос за заем, дарение, наследство или друга значителна сума, препоръчително е да съхранявате всички документи, свързани с получаването ѝ.
Особено важно е финансовите операции да бъдат проследими. Банковите преводи, договорите, нотариалните документи и официалната кореспонденция могат да се окажат решаващи при доказването на произхода на средствата години по-късно.
Много хора не обръщат внимание на тези документи в момента на получаването на средствата, но именно тогава те се създават най-лесно. Когато ревизията започне след няколко години, възстановяването на липсващи доказателства често се оказва трудно или дори невъзможно.
Добрата организация на документите не само улеснява комуникацията с приходната администрация, но и значително намалява риска от възникване на спорове относно произхода на средствата.
Заключение
Ревизията на физическо лице не се свежда единствено до проверка на подадени декларации или банкови извлечения. Тя представлява цялостен анализ на финансовото състояние на лицето, при който органите по приходите могат да проследят произхода на средствата, начина на тяхното получаване и дали съществуват достатъчно доказателства за всяка по-значителна сума.
Независимо дали средствата произхождат от трудови доходи, заем, дарение, наследство, продажба на имущество или друг законен източник, най-важното е те да могат да бъдат доказани с надеждни документи.
Липсата на документи невинаги означава, че средствата са придобити незаконно. Тя обаче значително затруднява доказването на техния произход и може да доведе до неблагоприятни последици в рамките на ревизионното производство.
Ето защо е препоръчително всички договори, банкови извлечения, платежни документи, нотариални актове, удостоверения и други документи, свързани с получаването на значителни суми, да се съхраняват внимателно. Дори години след извършването на дадена сделка тези документи могат да се окажат решаващи.
Практически препоръки
За да намалите риска от затруднения при евентуална ревизия:
- оформяйте писмено всички заеми, независимо дали са между роднини, приятели или други лица;
- при възможност извършвайте преводите по банков път, за да остане проследима следа;
- съхранявайте банкови извлечения, платежни нареждания и разписки;
- пазете документи за продажби на имущество, наследства и дарения;
- не унищожавайте документи, свързани със значителни финансови операции, дори след изтичане на няколко години;
- при получаване на искане от НАП реагирайте в посочения срок и представете пълна и коректна информация;
- при по-сложни случаи потърсете съдействие от счетоводител или данъчен консултант още в началото на производството.
Добрата предварителна организация често спестява продължителни проверки, допълнителни разходи и ненужни спорове с приходната администрация.
Защо професионалната помощ е важна?
Всяка ревизия има своите особености. Представянето на правилните документи, подготовката на писмени обяснения и навременната комуникация с органите по приходите могат да окажат съществено влияние върху развитието на производството.
Поради тази причина е препоръчително още при започване на ревизия да се направи преглед на наличните документи и, ако е необходимо, да се потърси професионална помощ.
Екипът на Счетоводна къща МБД има богат практически опит в областта на счетоводното обслужване, данъчното законодателство и съдействието при проверки и ревизии. Ако имате въпроси относно доказването на произхода на средства, подготовката на документи или комуникацията с НАП, можете да се обърнете към нас за професионална консултация.
Източници
- Национална агенция за приходите (НАП) – Проверка за съответствие на имущество и доходи. (nra.bg)
- Национална агенция за приходите (НАП) – Ревизии. (nra.bg)
- Национална агенция за приходите (НАП) – Деклариране на доходите на физическите лица. (nra.bg)
- Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) – разпоредби относно ревизионното производство, събирането и оценката на доказателства, насрещните проверки и правомощията на органите по приходите.
- Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – разпоредби относно облагаемите и необлагаемите доходи, както и задълженията за деклариране.
Настоящата статия е с информационна цел и е актуална към юни 2026 г. Тя не представлява индивидуална данъчна или правна консултация. При конкретен казус е препоръчително да се потърси професионален съвет, съобразен с конкретните факти и приложимото законодателство.