Как НАП използва данни и анализ при проверките?

Мислите, че проверка от НАП започва само след подаден сигнал или очевидно нарушение?

Днес данъчно-осигурителният контрол разчита все повече на информация, електронни системи, анализ на данни и оценка на риска.

Националната агенция за приходите разполага с различни информационни системи и законови механизми за получаване и съпоставяне на данни. През 2026 г. сред приоритетите на НАП е и развитието на дигитални аналитични инструменти за автоматизиране на процесите по анализ на големи масиви от данни.

Това означава, че определени несъответствия могат да бъдат установени още при анализа на информацията, с която администрацията разполага.

Но има едно много важно уточнение:

Едно несъответствие не означава автоматично нарушение, проверка или ревизия.

Причината може да бъде счетоводна грешка, неправилно подадена декларация, технически проблем, закъсняла информация или друго обстоятелство, което подлежи на изясняване.

В Част 10 – финалната част от поредицата на Счетоводна къща МБД за проверките и ревизиите на фирми от НАП, ще разгледаме как съвременният анализ на информация подпомага данъчния контрол и как бизнесът може да бъде по-добре подготвен.


НАП вече анализира големи масиви от данни

Данъчният контрол отдавна не се основава единствено на физически преглед на папки с фактури и счетоводни документи.

НАП разполага с информационна инфраструктура и системи за анализ на данни.

Сред официално обявените приоритети на приходната администрация за 2026 г. е:

координирано разработване и внедряване на дигитални аналитични инструменти за автоматизиране на процесите по анализ на големи масиви от данни.

В приоритетите е включено и създаването на етични правила и насоки за прилагане на законовите изисквания при използването на изкуствен интелект в НАП.

Това показва ясната посока на развитие на приходната администрация – повече дигитализация, анализ на информация и автоматизиране на определени аналитични процеси.


Използва ли НАП алгоритми?

Можем да кажем, че НАП използва информационни системи и аналитични инструменти, чрез които обработва и анализира значителни масиви от данни.

Не е коректно обаче да си представяме една универсална система, която при всяко отклонение автоматично казва:

„Тази фирма трябва да бъде ревизирана.“

НАП не публикува един универсален алгоритъм или изчерпателен списък с показатели, при които автоматично започва проверка или ревизия.

Затова твърдението, че всяко разминаване автоматично води до контролно производство, би било прекалено категорично.

По-правилно е да кажем:

Анализът на данни може да подпомага установяването на несъответствия и оценката на риска, след което при необходимост могат да бъдат предприети съответните контролни действия.


Откъде НАП може да получава информация?

В рамките на законовите си правомощия приходната администрация може да работи с информация от различни източници.

В предишните части от нашата поредица разгледахме редица примери – информация от декларации, контрагенти, пощенски оператори, цифрови платформи, международен обмен на данъчна информация и други законово установени източници.

При ревизия органите по приходите могат да изискват:

  • търговски документи;
  • счетоводни документи;
  • банкови документи;
  • справки;
  • декларации;
  • писмени обяснения;
  • данни от информационните системи на проверяваното лице;
  • информация от трети лица;
  • данни от държавни и общински органи.

Така отделните документи и сведения могат да бъдат разглеждани в по-широк контекст.


Какво се случва, когато има разминаване?

Представете си следната ситуация.

Фирмата е подала определена информация в декларация, но други относими данни показват различна стойност или различни обстоятелства.

Това не доказва автоматично нарушение.

Причината може да бъде напълно обяснима:

  • техническа грешка;
  • неправилно въведена стойност;
  • пропуснат документ;
  • счетоводна грешка;
  • информация, отразена в различен период;
  • неправилно подадени данни;
  • последваща корекция;
  • софтуерен проблем;
  • различно третиране на една операция;
  • грешка на контрагент.

В зависимост от конкретния случай може да се наложи допълнително изясняване или предоставяне на документи.

Затова е важно да не се приема, че всяко несъответствие е доказателство за укриване на данъци.


Проверка и ревизия не са едно и също

Това е едно от най-важните неща, които трябва да запомним от цялата поредица.

Проверката и ревизията са различни контролни производства.

При проверката НАП установява факти и обстоятелства, които имат значение за данъчните и осигурителните задължения.

С проверка обаче не се установяват самите допълнителни задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

За установяването на такива задължения се извършва ревизия, която приключва с ревизионен акт.

Следователно:

проверка ≠ доказано нарушение

и

проверка ≠ автоматично допълнително данъчно задължение.


Техническа грешка може ли да доведе до допълнително изясняване?

Да.

Не всяко несъответствие произтича от умишлено действие.

В реалната работа на една фирма могат да възникнат:

  • неправилно въведени данни;
  • дублирани документи;
  • пропусната фактура;
  • грешно посочен период;
  • некоректно прехвърляне на информация между системи;
  • неправилно попълнена декларация;
  • технически проблем при обработването на информацията.

Подобно разминаване може да наложи корекция, представяне на допълнителна информация или изясняване на конкретните факти.

Това е една от причините периодичният вътрешен преглед на счетоводството да бъде толкова важен.


Как бизнесът може да намали риска от проблеми?

Не можем да гарантираме, че една изрядна фирма никога няма да бъде проверена.

Както разгледахме и в предишните части от поредицата, проверка може да има и когато няма нарушение.

Но добрата организация може значително да намали риска една обикновена грешка да се превърне в сериозен и продължителен проблем.

1. Подавайте декларациите в срок

Следете всички приложими срокове за:

  • данъчни декларации;
  • декларации по ЗДДС;
  • осигурителни декларации;
  • годишни декларации;
  • справки;
  • други задължителни документи.

Сроковете са различни според конкретното задължение, затова не трябва да се разчита на един универсален календар.


2. Плащайте публичните задължения навреме

Редовно проверявайте данъчно-осигурителната сметка на фирмата.

НАП предоставя електронни услуги, чрез които могат да бъдат проверени:

  • неплатените задължения;
  • техният размер;
  • срокът за плащане;
  • извършените плащания;
  • непогасените остатъци.

При неплащане на дължимите суми в срок може да се начислява лихва за просрочие.

Затова не е достатъчно да знаете какво сте декларирали.

Важно е да знаете и дали задължението действително е погасено.


3. Поддържайте счетоводството актуално

Добрата счетоводна организация не започва в деня, в който получите искане от НАП.

Тя трябва да бъде постоянен процес.

Това означава:

  • своевременно осчетоводяване на документите;
  • регулярни проверки;
  • съпоставяне на салда;
  • проследяване на вземания и задължения;
  • проверка на касови и банкови операции;
  • инвентаризация, когато е приложимо;
  • преглед на разчетите със собственици и свързани лица;
  • проследяване на данъчните срокове.

Колкото по-дълго една грешка остава незабелязана, толкова по-трудно може да бъде нейното последващо изясняване.


4. Правете периодичен вътрешен преглед

Една от най-полезните практики за бизнеса е периодично да се прави вътрешна проверка на счетоводната информация.

Целта не е просто да се търсят нарушения.

Целта е да бъдат открити навреме:

  • пропуснати документи;
  • неправилни счетоводни операции;
  • необясними салда;
  • неприключени разчети;
  • грешки в декларации;
  • несъответствия между счетоводни и оперативни системи;
  • задължения с наближаващ срок;
  • липсващи доказателства за по-значими операции.

Понякога една навреме установена техническа грешка може да спести значителна административна работа по-късно.


5. При необичайни сделки търсете професионален съвет предварително

Една от най-важните препоръки от финалната част на поредицата е:

Не чакайте сделката да бъде извършена, за да попитате как трябва да бъде отчетена.

При сложни или необичайни операции предварителната консултация може да бъде много по-полезна от последващото коригиране.

Това е особено важно при:

  • значителни сделки;
  • международни операции;
  • сделки със свързани лица;
  • преструктуриране;
  • придобиване или продажба на значителни активи;
  • необичайни финансови операции;
  • нови бизнес модели;
  • операции със специфично данъчно третиране.

В зависимост от конкретния въпрос може да е необходима консултация със счетоводител, данъчен експерт или адвокат.


Колко време трябва да съхраняваме счетоводните документи?

Тук трябва да направим важна корекция спрямо често срещаното твърдение, че „всички документи се пазят поне пет години“.

Няма един общ срок за всички счетоводни документи.

По Закона за счетоводството различните категории счетоводна информация имат различни срокове за съхранение.

Ведомости за заплати

Те се съхраняват 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ периода, за който се отнасят.

Счетоводни регистри и финансови отчети

Те се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ периода, за който се отнасят.

Тази категория включва и посочените в Закона за счетоводството документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции.

Други носители на счетоводна информация

Законът за счетоводството предвижда 3-годишен срок за останалите носители на счетоводна информация.

Но това не означава, че всеки документ може автоматично да бъде унищожен след три години.


Защо трябва да се гледа и ДОПК?

Данъчно-осигурителният процесуален кодекс също съдържа правила за съхраняването на информация и документи, които имат значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски.

Например за определени документи за данъчно-осигурителен контрол ДОПК предвижда срок, свързан с изтичането на давностния срок за съответното публично задължение.

Затова правилният подход не е:

„Пазим всичко пет години и след това го изхвърляме.“

Правилният подход е срокът да се определя според вида на документа и приложимото законодателство.

При съмнение документът не трябва да бъде унищожаван, преди да бъде направена професионална преценка.


Какво може да поиска НАП при ревизия?

При ревизионно производство органите по приходите разполагат с широки законови възможности за събиране на доказателства.

Могат да бъдат поискани:

  • счетоводни документи;
  • търговски документи;
  • банкови документи;
  • декларации;
  • справки;
  • писмени обяснения;
  • електронни данни;
  • информация от счетоводни и други информационни системи.

Информация може да бъде поискана и от трети лица, както и от държавни и общински органи, когато е необходима за изясняването на конкретни факти и обстоятелства.

Точно затова добрата архивна организация е толкова важна.


Какво да направим, ако НАП поиска документи?

Първото правило е да не се действа хаотично.

Прочетете внимателно искането

Проверете:

  • какви документи се изискват;
  • за кой период;
  • за кои операции;
  • в какъв срок;
  • в какъв формат трябва да бъдат предоставени.

Свържете се със счетоводителя си

Той трябва да познава контекста на операциите и да помогне при подготовката на информацията.

Не предоставяйте непроверена информация

Преди изпращането на документи и справки проверете дали са пълни и дали отговарят на поисканото.

Не укривайте документи

Липсата или укриването на документи може да създаде много по-сериозни проблеми от една счетоводна грешка, която може да бъде обяснена и коригирана по приложимия ред.

При сложен казус потърсете специалист

При сериозен данъчен или правен въпрос може да е необходима помощ и от данъчен експерт или адвокат.


Наказателна отговорност при данъчни престъпления

В оригиналната тема е засегната и наказателната отговорност при укриване на данъци.

Тук е особено важно да използваме точна формулировка.

Не всяка грешка в счетоводството е престъпление.

Не всяко закъснение е престъпление.

Не всяка данъчна корекция е престъпление.

Наказателният кодекс урежда конкретни състави за избягване на установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез определени действия.

Сред посочените в закона хипотези са например:

  • неподаване на декларация;
  • потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларация;
  • неиздаване на фактура или друг счетоводен документ;
  • унищожаване, укриване или несъхраняване на счетоводни документи и регистри в установените срокове;
  • счетоводство в нарушение на законовите изисквания при изпълнение на останалите елементи от престъпния състав.

При данъчни задължения в особено големи размери законът предвижда по-тежка наказателна отговорност.


До осем години лишаване от свобода – какво всъщност казва законът?

При квалифицираните случаи на данъчни престъпления, когато са налице предвидените в Наказателния кодекс условия и данъчните задължения са в особено големи размери, е предвидено наказание:

лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

Тук има важно уточнение.

Не е коректно да казваме, че се „конфискува имуществото на дружеството“ във всеки такъв случай.

Наказателният кодекс говори за имущество на виновния, а конкретната наказателна отговорност се определя от съда според фактите по случая.

Това е съществена разлика.


Една техническа грешка не е данъчно престъпление

Това заслужава да бъде казано съвсем ясно.

Техническа или счетоводна грешка сама по себе си не означава данъчно престъпление.

Наказателната отговорност предполага изпълнение на конкретните законови признаци на съответното престъпление.

Затова не трябва да се смесват:

  • счетоводна грешка;
  • административно нарушение;
  • просрочено задължение;
  • данъчна проверка;
  • данъчна ревизия;
  • данъчно престъпление.

Това са различни понятия с различни правни последици.


Добрата подготовка остава най-добрата защита

След десет части, посветени на различни причини, ситуации и обстоятелства около контрола на НАП, стигаме до най-важния практически извод:

Не можете да контролирате дали някога ще бъдете проверени, но можете да контролирате доколко бизнесът ви е подготвен.

Добрата подготовка означава:

  • актуално счетоводство;
  • правилно подадени декларации;
  • спазени срокове;
  • погасени задължения;
  • добре организирана документация;
  • реални и доказуеми стопански операции;
  • правилно архивиране;
  • периодичен вътрешен контрол;
  • навременна професионална консултация.

Това е много по-ефективно от опита да се реагира едва когато пристигне искане за документи.


Често срещани заблуди

„НАП проверява фирма само след подаден сигнал.“

Не.

Сигналът може да бъде един от поводите за контролни действия, но НАП използва и анализ на данни, управление на риска и други законови механизми.

„Ако системата открие разминаване, автоматично започва ревизия.“

Не може да се направи такъв универсален извод.

Несъответствието може да изисква анализ или изясняване, но не всяка разлика автоматично води до ревизия.

„Проверката означава, че НАП вече е открила нарушение.“

Не.

Целта на проверката е да бъдат установени факти и обстоятелства. С нея не се установяват допълнителни данъчни и осигурителни задължения.

„Всички счетоводни документи се пазят пет години.“

Не.

Сроковете са различни според вида на документа и приложимия нормативен режим.

„Една счетоводна грешка може да означава данъчно престъпление.“

Не.

Счетоводната грешка и данъчното престъпление са напълно различни категории.


Често задавани въпроси

Използва ли НАП автоматизиран анализ на данни?

Да. В приоритетите на НАП за 2026 г. е включено разработването и внедряването на дигитални аналитични инструменти за автоматизиране на процесите по анализ на големи масиви от данни.

Използва ли НАП изкуствен интелект?

В официалните приоритети за 2026 г. е включено създаването на етични правила и насоки за прилагане на законовите изисквания при използването на изкуствен интелект в НАП. Това не означава, че всяко контролно решение се взема автоматично от изкуствен интелект.

Всяко разминаване ли води до проверка?

Не. Не съществува основание да се твърди, че всяко установено несъответствие автоматично води до проверка или ревизия.

Каква е разликата между проверка и ревизия?

При проверката се установяват факти и обстоятелства. Допълнителните задължения за данъци и осигурителни вноски се установяват чрез ревизия и ревизионен акт.

Колко години се пазят счетоводните регистри и финансовите отчети?

По Закона за счетоводството срокът е 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ периода, за който се отнасят.

Колко години се пазят ведомостите за заплати?

50 години.


Какво трябва да запомним от Част 10?

Първо – данъчният контрол става все по-дигитален.
НАП развива аналитични инструменти за работа с големи масиви от данни.

Второ – несъответствието не означава автоматично нарушение.
То може да бъде резултат и от техническа или счетоводна грешка.

Трето – проверката и ревизията са различни производства.
Проверката установява факти и обстоятелства, докато задълженията се установяват чрез ревизия.

Четвърто – документите трябва да се съхраняват правилно.
Не съществува един общ петгодишен срок за цялата счетоводна документация.

Пето – сложните сделки е по-добре да бъдат обсъдени предварително.
Консултацията преди операцията често е по-полезна от коригирането ѝ впоследствие.

Шесто – добрата подготовка е най-силната защита на бизнеса.


Финал на поредицата

С тази статия завършваме нашата поредица за проверките и ревизиите на фирми от НАП.

В десет части разгледахме различни ситуации, които могат да бъдат свързани с данъчно-осигурителния контрол, но има един принцип, който обединява всички тях:

Счетоводството трябва да отразява реалната дейност на бизнеса.

Документите трябва да бъдат подредени.

Данните трябва да бъдат подавани коректно и в срок.

Сделките трябва да могат да бъдат доказани.

А когато възникне грешка, тя трябва да бъде установена и разгледана навреме по приложимия законов ред.

Една проверка от НАП не означава автоматично, че фирмата е извършила нарушение.

За изрядния бизнес тя трябва да бъде процес, за който компанията е организационно и документално подготвена.

Благодарим ви, че бяхте с нас през цялата поредица!

Останете с МБД за още актуална информация, практически насоки и полезни теми от света на бизнеса и счетоводството.


Официални източници

Национална агенция за приходите – Приоритети на НАП за 2026 г.
Информация за развитието на дигитални аналитични инструменти за автоматизиран анализ на големи масиви от данни и насоки за използване на изкуствен интелект.

Национална агенция за приходите – Данъчно-осигурителен контрол
Официална информация за проверките и ревизиите като основни производства в контролната дейност.

Национална агенция за приходите – Проверки
Разяснения относно същността на проверката и обстоятелството, че чрез нея не се установяват допълнителни данъчни или осигурителни задължения.

Национална агенция за приходите – Ревизии
Официална информация за ревизионното производство и установяването на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Национална агенция за приходите – Ревизия по общ ред
Информация относно документите, сведенията и доказателствата, които могат да бъдат изисквани в рамките на ревизионното производство.

Закон за счетоводството – чл. 12
Правила за сроковете за съхраняване на счетоводна информация.

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – чл. 38
Правила за съхраняването на счетоводна и търговска информация и документи от значение за данъчното облагане и осигурителните задължения.

Наказателен кодекс – чл. 255 и свързаните разпоредби
Правила относно наказателната отговорност при избягване установяването или плащането на данъчни задължения при изпълнение на законовите предпоставки.


Статията е актуална към ноември 2026 г. и има общ информационен характер. Тя не представлява индивидуална данъчна, счетоводна или правна консултация. Всеки конкретен случай следва да бъде разглеждан според неговите факти и приложимото законодателство.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *