Въведение
Застрахователната дейност е един от най-строго регулираните сектори в България и Европейския съюз. Застрахователните агенти и посредници играят ключова роля в този бизнес, като свързват клиентите със застрахователните дружества. Освен че трябва да отговарят на определени професионални стандарти, те подлежат и на специфични данъчни задължения, които следва да бъдат изпълнявани коректно.
Настоящата статия ще разгледа данъчния режим, законовата уредба и задълженията на застрахователните агенти в България, като ще включи най-новите регулации и практически аспекти към февруари 2025 г.
–
1. Законова регулация на застрахователните агенти
Основни нормативни актове
Дейността на застрахователните агенти в България се регулира от:
Кодекса за застраховането – основният нормативен акт, който урежда всички аспекти на застрахователния сектор, включително правата и задълженията на застрахователните посредници.
Закона за данъка върху застрахователните премии – регулира облагането на застрахователните премии и определя кои премии подлежат на данъчно облагане.
Закона за Комисията за финансов надзор (КФН) – установява регулаторния орган, отговорен за надзора върху застрахователния пазар.
Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – прилага се, когато застрахователният агент работи като физическо лице.
Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – ако дейността се извършва от юридическо лице.
Регламенти на ЕС – България като част от Европейския съюз прилага и Директивата за разпространение на застрахователни продукти (Insurance Distribution Directive – IDD).
Регистрация в КФН
Всеки застрахователен агент трябва да бъде вписан в специалния регистър на КФН, съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за КФН. Без тази регистрация лицето няма право да осъществява застрахователно посредничество.
Изисквания за регистрация:
Завършено обучение и успешно издържан изпит за застрахователен агент.
Наличие на договор с лицензиран застраховател или застрахователен брокер.
Липса на несъстоятелност или съдебни пречки за упражняване на дейността.
–
2. Данъчно облагане на застрахователните агенти
Данъчно задължени лица
Според чл. 164 от Кодекса за застраховането, застрахователният агент е:
Физическо лице или търговец, вписан в регистъра на КФН.
Работи от името и за сметка на застраховател.
Получава възнаграждение за услугите, които предоставя.
Видове данъчно облагане
В зависимост от формата на работа, застрахователният агент може да бъде облаган по няколко различни начина:
1. Ако е физическо лице:
Подлежи на данък върху доходите (по ЗДДФЛ).
Данъчната ставка е 10% върху облагаемия доход.
Прилага се осигуряване по общия ред за самоосигуряващи се лица.
2. Ако работи чрез фирма (ЕООД, ООД):
Дружеството дължи корпоративен данък от 10% (по ЗКПО).
Ако собствениците на фирмата теглят дивиденти, се дължи допълнителен 5% данък върху дивидентите.
Данъчно събитие и основа за облагане
Данъчното задължение възниква при получаване на застрахователната премия.
Ако премията се изплаща на няколко вноски, всяко отделно плащане се счита за самостоятелно данъчно събитие.
Облагаемата основа е сумата на получените премии за съответния данъчен период (месец), като тя може да се коригира:
Увеличение – с допълнителни бонуси или комисионни.
Намаление – с предоставени бонуси или отстъпки на клиентите.
–
3. Освободени от данъчно облагане застрахователни премии
Някои застрахователни премии са изрично освободени от данъчно облагане, сред които:
Презастрахователни премии.
Животозастрахователни премии по договори за животозастраховане.
Премии по застраховки, свързани с брак и раждане.
Застраховки на товари по време на транспорт.
Гражданска отговорност за превоз на пътници, стоки и товари.
–
4. Деклариране и внасяне на данъка
Срокове
Декларацията се подава до края на месеца, следващ тримесечието, за което е формиран данъкът.
Внасяне на данъка – до 15-о число на месеца, следващ отчетния период.
Декларацията се подава електронно чрез системата на НАП, съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за данъка върху застрахователните премии.
–
5. Санкции при неспазване на задълженията
При неправилно деклариране или невнасяне на данъка се налагат следните санкции:
Глоба от 500 до 2000 лв. при първо нарушение.
Глоба от 1000 до 4000 лв. при повторно нарушение.
Начисляване на лихви върху невнесените суми.
При системно неспазване на задълженията, КФН може да отнеме лиценза на агента или да наложи временно прекратяване на дейността му.
–
Заключение
Застрахователният бизнес е строго регулиран и подлежи на специфичен данъчен режим. За да се избегнат санкции и да се гарантира коректност в счетоводството, е важно агентите да следят сроковете за деклариране и внасяне на данъци.
Настоящата статия отразява актуалните промени в законодателството и е съобразена с регулаторната рамка към февруари 2025 г..