Получили сте пари или заем от фирма? Какво вижда НАП и кога трябва да декларирате сумите през 2026 г.

Получили сте пари от фирма като физическо лице и смятате, че тази операция остава само между вас и дружеството?

В действителност финансовите отношения между физически лица и фирми могат да бъдат обект на проверка от Националната агенция за приходите (НАП), особено когато става дума за по-големи суми, заеми, аванси, възнаграждения или други плащания, които трябва да имат ясно основание и документална обоснованост.

Това не означава, че всеки превод от фирма към физическо лице е проблем. Напротив – напълно нормално е физическо лице да получи заем от дружество, възнаграждение, аванс или друга дължима сума.

Проблемите обикновено възникват тогава, когато произходът и основанието на средствата не могат да бъдат доказани, документите не отговарят на действителните отношения между страните или данните, декларирани от физическото лице и от дружеството, се разминават.

В част 8 от нашата поредица за данъчните проверки и ревизии на физически лица ще разгледаме именно тази тема: какво трябва да знаете, ако получавате пари или заем от фирма, кога заемите се декларират, какво може да провери НАП и как да бъдете подготвени.

Статията е актуализирана към август 2026 г.


Как НАП разбира, че физическо лице е получило пари от фирма?

Един от често срещаните митове е, че ако определена сума не е декларирана лично от физическото лице, приходната администрация няма как да разбере за нея.

На практика данъчният контрол не се основава само на това, което едно лице доброволно е посочило в годишната си данъчна декларация.

При проверка за съответствие между имущество и доходи НАП може да събира информация за доходите и източниците на финансиране на проверяваното лице и да ги съпоставя с притежаваното имущество и направените разходи.

В тази проверка могат да бъдат разглеждани както облагаеми и необлагаеми доходи, така и заеми и други източници на средства.

Именно затова е важно всяка по-съществена сума, която постъпва във вашето имущество, да има ясен и доказуем произход.

Ако например сте получили 30 000 евро и твърдите, че това е заем, трябва да можете да обясните не само откъде са дошли парите, но и на какво основание са ви предоставени.


Пари от фирма не означава автоматично доход

Тук трябва да направим едно много важно разграничение.

Не всяка сума, която физическо лице получава от фирма, представлява облагаем доход.

Ако дружеството ви предоставя реален паричен заем, който трябва да върнете при уговорените условия, получената главница по принцип не е същото като възнаграждение или друг облагаем доход.

Но самото наименование „заем“ в банковия превод или наличието на документ, озаглавен „Договор за заем“, не е достатъчно във всяка ситуация.

При данъчна проверка значение може да има действителното икономическо съдържание на операцията.

С други думи, въпросът не е само:

„Има ли договор?“

А и:

„Имало ли е действителен заем?“


Заем от фирма към физическо лице – какво трябва да знаете?

Предоставянето на заем от фирма на физическо лице само по себе си не е необичайна операция.

За да бъде отношението ясно и защитимо обаче, условията по него трябва да бъдат добре документирани.

Обичайната добра практика е да има писмен договор, в който ясно да са определени страните, размерът на заема, начинът на предоставяне на средствата, срокът и начинът на връщане, условията за лихва, когато такава е договорена, както и други съществени условия.

Колкото по-голяма е сумата, толкова по-важна става документалната следа.


Защо банковият превод е толкова важен?

При предоставянето на по-значителни суми банковият превод създава ясна проследимост.

От банковите документи могат да се установят датата на операцията, наредителят, получателят, размерът и посоченото основание.

Например при реален заем е добра практика основанието на банковия превод да съответства на договора, а последващото връщане на сумите също да може да бъде проследено.

Това значително улеснява доказването на действителните отношения между страните.

При евентуална проверка договорът и банковият превод трябва да разказват една и съща история.


А какво става, ако заемът е предоставен в брой?

При плащанията в брой трябва да се съобразяват и ограниченията на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).

Към 2026 г. законът ограничава плащанията в брой, когато стойността достига определения законов праг, включително когато отделни плащания могат да бъдат разглеждани като свързани операции на едно и също основание.

След въвеждането на еврото стойностите следва да се разглеждат и в съответната им евро равностойност.

Практически това означава, че не е достатъчно една голяма операция просто да бъде разделена на множество по-малки плащания, ако те са части от едно и също задължение.

При заемите в брой е особено важно да има надеждни доказателства за действителното предаване на средствата – договор, разписка или друг приложим документ, както и доказателства за произхода на средствата.

При значителни суми банковото плащане обикновено осигурява много по-ясна проследимост.


Какво може да провери НАП при заем между фирма и физическо лице?

При данъчна проверка основният въпрос не е просто дали съществува договор за заем.

Органите по приходите могат да изследват цялостната фактическа обстановка.

Например може да бъде проверено дали дружеството действително е разполагало със средствата, които твърди, че е предоставило.

Може да се провери дали сумата действително е получена от физическото лице.

Може да се проследи дали заемът се погасява съобразно договореното.

Може да бъдат поискани банкови документи, договори, разписки и други доказателства.

Особено значение има последователността между документите и реалните действия на страните.

Ако договорът предвижда заемът да бъде върнат в рамките на една година, но години наред няма никакво плащане, изменение на договора или друго разумно обяснение, естествено могат да възникнат допълнителни въпроси.


Заем от фирмата, в която работите – по-внимателно с документите

Особено внимание заслужават случаите, в които физическото лице има и друго отношение с дружеството.

Например то може да бъде служител, управител, съдружник, собственик, лице, полагащо личен труд, изпълнител по граждански договор или да има друго икономическо отношение с фирмата.

Важно уточнение е, че самото наличие на трудов или граждански договор не прави автоматично физическото лице и дружеството „свързани лица“ за всички данъчни цели. Това се преценява според конкретните законови определения и фактическата ситуация.

Но наличието на различни финансови отношения между едни и същи страни може да наложи по-внимателно разграничаване на отделните плащания.

Трябва да е ясно кое плащане е заплата, кое е възнаграждение по граждански договор, кое е заем, кое е възстановяване на разход и кое има друго основание.


Реален заем ли е или прикрито плащане?

Това е един от най-важните практически въпроси.

Представете си следната ситуация.

Физическо лице получава регулярно средства от дружество. Част от сумите са обозначени като „заем“. Няма ясен погасителен план, не се извършват връщания и отношенията продължават години наред.

В подобна ситуация може да възникне въпросът дали действително става дума за заем или зад формалното наименование стои друго икономическо отношение.

Затова документите не трябва да се създават само формално.

Те трябва да отразяват действителните отношения между страните.


Кога физическо лице трябва да декларира получен заем?

Това е една от най-важните части на темата.

Според актуалната информация на НАП физическите лица декларират определени получени и предоставени парични заеми в Приложение № 11 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Банковите заеми не се декларират по този ред.

При заемите от физически лица или небанкови институции има конкретни прагове.

Получени заеми през годината

Задължение за деклариране възниква, когато общият размер на всички получени през годината парични заеми надхвърля 5 112,92 евро (10 000 лв.) и към 31 декември на същата година част от тези заеми остава непогасена.

Тук има две важни условия.

Гледа се общият размер на получените през годината заеми, а не само един конкретен договор.

Освен това към края на годината трябва да има непогасена част.


Непогасени заеми от настоящата и предходните пет години

Съществува и втори праг.

Когато към 31 декември общият размер на непогасените суми по получени парични заеми през същата и предходните пет данъчни години надхвърля 20 451,68 евро (40 000 лв.), тези обстоятелства също подлежат на деклариране.

Това е особено важно при множество заеми, получавани през различни години.

Не трябва да гледате всеки договор изолирано.


А ако вие сте дали заем?

Правилата не се отнасят само до получените средства.

Физическото лице трябва да следи и предоставените от него парични заеми.

Според НАП те се декларират, когато общият размер на предоставените през годината парични заеми надхвърля 5 112,92 евро (10 000 лв.) и към 31 декември част от тях е непогасена.

Деклариране се изисква и когато към 31 декември непогасените суми по всички предоставени през същата и предходните пет данъчни години парични заеми надхвърлят общо 20 451,68 евро (40 000 лв.).

Това правило често се пропуска.

Физическото лице може да смята, че след като не е получило доход, няма какво да декларира.

Но задължението за предоставяне на информация за определени заеми е отделно от въпроса дали има облагаем доход.


Къде се декларират заемите?

Заемите, за които е налице задължение за деклариране, се посочват в Приложение № 11 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

По информация на НАП срокът за физическите лица, които не са търговци, е от 10 януари до 30 април на следващата година.

Това означава, че заемите трябва да бъдат следени не само при тяхното получаване, но и към края на всяка календарна година.

Именно състоянието към 31 декември е от съществено значение при част от условията за деклариране.


Заемът доход ли е и плаща ли се данък върху него?

Тук често се допуска объркване.

Декларирането на заем не означава автоматично, че заемът е облагаем доход.

При действителния заем физическото лице получава средства със задължение да ги върне.

Затова трябва ясно да разграничаваме:

деклариране на информация за заем и облагане на доход.

Това са различни въпроси.

Отделно данъчни последици могат да възникнат например при получени лихви или ако конкретната операция по своето действително съдържание представлява нещо различно от заявения заем.


Какво става, ако заемът не бъде деклариран?

Последиците могат да бъдат сериозни.

ЗДДФЛ предвижда специална санкция за физическо лице, което е било длъжно да декларира информацията за съответните парични заеми, но не я е декларирало или я е декларирало невярно.

Глобата е в размер на 10% от недекларираните суми.

При повторно нарушение законът предвижда 15% от недекларираните суми, освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

При голям заем това може да означава значителна санкция.

Например недекларирана сума от 50 000 евро би могла да доведе до санкция от 5 000 евро при приложимост на 10-процентната санкция.

Затова не е разумно задължението за деклариране да се приема като маловажна административна формалност.


Как НАП проверява съответствието между доходи и имущество?

Един от ключовите инструменти на данъчния контрол спрямо физическите лица е проверката за съответствие между имущество, доходи и разходи.

НАП посочва, че при такава проверка се събира информация за получените доходи и различните източници на средства на лицето, включително заеми.

След това тази информация може да бъде съпоставена с неговото имущество и разходи.

Проверяват се например недвижими и движими вещи, парични средства, ценни книжа, дялови участия и други имуществени права.

Могат да бъдат разглеждани и разходи за живот, образование, почивки, развлечения и други направления.

Логиката е сравнително проста:

С какви средства лицето е финансирало начина си на живот и придобитото имущество?


„Парите са от заем“ – достатъчно обяснение ли е?

Не винаги.

Ако при проверка се установи, че разходите или придобитото имущество значително превишават известните и доказани източници на средства, физическото лице трябва да може да обоснове откъде идва разликата.

Ако обяснението е заем, може да се наложи заемът да бъде доказан.

Тогава значение могат да имат договорът, банковите движения, доказателствата за предоставяне на средствата, произходът им при заемодателя, последващото погасяване и други факти.

Ето защо договор, изготвен едва след започването на проверката, не е равностоен на последователна документална и финансова история, съществувала от момента на реалната операция.


Може ли да бъде проверена и фирмата, дала парите?

При данъчно производство органите по приходите могат да събират доказателства и от трети лица и да проверяват обстоятелства, свързани с произхода и движението на средствата.

Затова, когато физическо лице твърди, че определени средства са получени от дружество, може да бъде изследвана и информацията при самото дружество.

Логичните въпроси са:

Имало ли е дружеството необходимите средства?

Осчетоводен ли е заемът?

Има ли договор?

Как е извършено плащането?

Как се отразява вземането в документацията на дружеството?

Има ли погашения?

Съвпадат ли данните при двете страни?

Именно последният въпрос е изключително важен.


Данните на физическото лице и фирмата трябва да са последователни

Когато една операция има две страни, документите им не трябва да си противоречат.

Ако физическото лице твърди, че дължи определена сума, а в счетоводството на дружеството фигурира различна стойност, това може да наложи допълнителни обяснения.

Същото важи за датите, погашенията и основанията за плащане.

Затова заемните отношения трябва да се проследяват системно, а не да се възстановяват по памет години по-късно.


Какво представлява ревизията на физическо лице?

Ревизията е контролно производство на НАП, чрез което могат да бъдат установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Производството започва със заповед за възлагане на ревизия, в която се определят ревизираното лице, периодът, видовете задължения, ревизиращите органи и други съществени обстоятелства.

Важно е да се прави разлика между проверка и ревизия.

При проверка за съответствие на имущество и доходи НАП събира информация и прави съпоставка.

Ако не бъдат открити несъответствия, проверката може да приключи с протокол.

Ако бъдат установени съществени несъответствия, могат да последват други действия, включително ревизионно производство.


Какво представлява ревизията по чл. 122 от ДОПК?

При наличие на определени предпоставки органите по приходите могат да приложат специалния ред на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Сред релевантните обстоятелства могат да бъдат данни за укрити приходи или доходи, неподаване на декларация, използване на неистински или неверни документи и други законово определени случаи.

НАП посочва също, че когато стойността на имуществото явно и съществено превишава декларираните приходи и източници на средства или когато направените разходи явно и съществено превишават декларираните средства, при определени условия може да се приложи специалният ред за определяне на данъчната основа.

Това показва защо доказването на произхода на средствата е толкова важно.


Какви документи трябва да пазите при заем от фирма?

Най-добрата защита при данъчна проверка не започва след получаването на писмо от НАП.

Тя започва още при самата сделка.

При заем е разумно да съхранявате договора и всички анекси към него, банковите извлечения, платежните нареждания, документите за предоставяне и връщане на сумите, погасителния план, когато има такъв, документите за начислени или платени лихви и кореспонденцията, която има отношение към сделката.

При плащания в брой трябва да разполагате и с приложимите документи, удостоверяващи действителното предаване или получаване на средствата, като едновременно с това трябва да са спазени ограниченията за плащанията в брой.


Проверявайте предварително попълнената данъчна декларация

Електронните услуги на НАП значително улесняват физическите лица, но предварително попълнената информация не отменя необходимостта декларацията да бъде проверена.

Физическото лице носи отговорност за данните, които декларира.

Затова не приемайте автоматично, че щом определена информация се е появила или не се е появила в електронната декларация, всичко е приключило.

Проверете сумите, основанията и приложенията, които са относими към вашия случай.


Какво е справката по чл. 73 от ЗДДФЛ?

Тук е важно да направим уточнение.

Справките по чл. 73 от ЗДДФЛ се подават от платците на съответните доходи, когато за тях възниква законово задължение за предоставяне на тази информация.

Това не е справка, която обичайно физическото лице попълва за собствените си доходи.

За самото физическо лице практическата препоръка е да пази документите за получените доходи и плащания и да сравнява информацията, с която разполага, с данните в предварително попълнената годишна данъчна декларация.

Ако има разминаване, то трябва да бъде изяснено, а не просто да бъде пренебрегнато.


Най-честите грешки при заеми между фирма и физическо лице

Една от най-честите грешки е липсата на достатъчно ясна документация.

Друга е договорът да не съответства на действителните плащания.

Среща се и ситуация, при която заемът формално има падеж, но никога не се погасява и страните не документират какво се случва с него.

Друг проблем е смесването на различни отношения – заем, заплата, граждански договор, личен труд, аванс или друго плащане – без ясно разграничаване на сумите.

Не на последно място стои пропускът да се провери дали е възникнало задължение за деклариране на заемите в Приложение № 11.


Пет практически съвета, ако получавате пари от фирма

1. Водете точна документация

Не разчитайте на устни уговорки и спомени.

Договорите, платежните документи, банковите извлечения и доказателствата за връщане на заемите могат да се окажат решаващи години след самата операция.

2. Следете остатъка по заемите към 31 декември

За целите на декларирането това е особено важна дата.

Направете справка за всички получени и предоставени заеми и проверете дали попадате в законовите прагове.

3. Проверявайте данните си

Сравнявайте собствените си документи с информацията в годишната данъчна декларация и с документите, предоставени от платците на доходи.

При разлика търсете причината навреме.

4. Не прикривайте едно плащане като друго

Ако сумата е възнаграждение, тя трябва да бъде третирана съобразно действителното си основание.

Ако е заем, отношенията трябва действително да имат характеристиките на заем.

Формалното заглавие на документа не може да замени реалното съдържание на сделката.

5. Консултирайте се със счетоводител или данъчен специалист

При големи суми, множество договори или сложни отношения между физическо лице и дружество е много по-разумно данъчните последици да бъдат анализирани предварително.

Една навременна консултация може да предотврати грешка, която впоследствие да доведе до проверка, ревизия, допълнителен данък, лихви или санкции.


Получили сте пари от фирма? Прозрачността е най-добрата защита

Финансовите отношения между физическите лица и фирмите са напълно нормална част от икономическия живот.

Самият факт, че сте получили заем от дружество, не означава, че сте извършили нарушение.

Рискът възниква, когато няма достатъчно доказателства за произхода и основанието на средствата, когато заемът съществува само формално, когато документите на страните се разминават или когато не е изпълнено задължение за деклариране.

НАП разполага с механизми да съпоставя доходите и източниците на финансиране с имуществото и разходите на физическите лица.

Затова най-добрият подход е прост:

документирайте реалните отношения, пазете платежните документи, следете задълженията си за деклариране и проверявайте информацията, която подавате към НАП.


Заключение

Ако получавате пари от фирма като физическо лице, не е необходимо да се притеснявате от самата операция – необходимо е да знаете какво точно получавате, на какво основание и как то трябва да бъде документирано и декларирано.

При заемите следете особено внимателно общия размер на получените и предоставените средства и непогасените остатъци към края на годината.

Към август 2026 г. НАП посочва като основни прагове за деклариране 5 112,92 евро (10 000 лв.) за определени получени или предоставени през годината заеми и 20 451,68 евро (40 000 лв.) за определени непогасени остатъци за текущата и предходните пет данъчни години.

И не забравяйте – един договор е много по-полезен, когато описва действителна сделка и е подкрепен от реални платежни и счетоводни документи.

Продължавайте да следите блога на Счетоводна къща НБД за още полезни статии, практически съвети и експертни насоки по данъчни и счетоводни теми.

Настоящият материал има информационен характер и не представлява индивидуална данъчна или правна консултация. При конкретен казус е необходимо да се анализират всички факти, документи и приложими нормативни разпоредби.

Източници

  1. Национална агенция за приходите (НАП) – информация за деклариране на получени и предоставени заеми и Приложение № 11 към годишната данъчна декларация.
  2. Национална агенция за приходите – информация за годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
  3. Национална агенция за приходите – „Проверка за съответствие на имущество и доходи“.
  4. Национална агенция за приходите – информация за ревизиите и ревизията по аналог по чл. 122 от ДОПК.
  5. Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), включително чл. 50 и чл. 80а.
  6. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), включително разпоредбите относно ревизиите и чл. 122.
  7. Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).

Актуалност на информацията: август 2026 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *