През последните години онлайн търговията се развива изключително динамично. Все повече хора продават стоки чрез платформи като OLX, Facebook Marketplace, Bazar.bg и други онлайн канали. Често плащането се извършва чрез наложен платеж, а доставката се осъществява чрез куриерски фирми като Спиди, Еконт или други компании.
Това улеснява както продавачите, така и купувачите. В същото време обаче възникват важни въпроси, свързани с данъчното третиране на получените суми и задълженията на физическите лица към Националната агенция за приходите (НАП).
В настоящата статия ще разгледаме кога получените суми чрез куриерски фирми се считат за доход, кога подлежат на деклариране и какви проверки извършва НАП.
Защо НАП следи плащанията чрез куриерски фирми
През последните години НАП значително засили контрола върху доходите, получавани чрез наложени платежи и пощенски парични преводи. Причината е, че голяма част от онлайн продажбите се осъществяват именно по този начин.
Куриерските компании са задължени по закон да предоставят информация на НАП за извършените пощенски парични преводи и наложени платежи. Това означава, че администрацията може да получи данни за:
- лицата, които получават плащания;
- броя на извършените пратки;
- общия размер на получените суми;
- периода, през който са получени средствата.
Тази информация позволява на НАП да анализира дали дадено физическо лице получава регулярни доходи от продажби, които следва да бъдат декларирани и обложени съгласно българското данъчно законодателство.
Какво представляват насрещните проверки
В практиката на НАП често се извършват т.нар. насрещни проверки. Това са проверки, при които приходната администрация събира информация от различни източници, за да установи дали дадено лице е декларирало всички свои доходи.
Например, ако куриерска фирма предостави информация за значителен брой наложени платежи към дадено физическо лице, НАП може да извърши проверка дали тези суми са декларирани в годишната данъчна декларация.
Ако се установи несъответствие, приходната администрация може да изпрати уведомление или покана за предоставяне на допълнителна информация.
Кога получените суми се считат за облагаем доход
Важно е да се прави разграничение между различните видове продажби.
Продажба на лични вещи
Когато физическо лице продава лични вещи, които не са придобити с цел препродажба (например използвани дрехи, мебели или техника), обикновено тези продажби не се считат за стопанска дейност и не водят до облагаем доход.
Продажби с цел печалба
Ситуацията е различна, когато дадено лице редовно продава стоки с цел печалба. Това може да се отнася например за:
- продажба на нови или закупени с цел препродажба стоки;
- системни продажби чрез онлайн платформи;
- производство и продажба на изделия (бижута, ръчно изработени предмети, сувенири и др.).
В тези случаи дейността може да се счита за стопанска дейност, а получените суми – за облагаем доход.
Специални случаи – свободни професии и творческа дейност
Често продажбите се извършват от лица със специфичен професионален статут, например:
- художници;
- дизайнери;
- занаятчии;
- автори на художествени произведения;
- други творци.
При продажба на произведения на изкуството, авторски произведения или колекционерски предмети, получените суми също могат да се считат за доход и да подлежат на деклариране.
Изключение може да има в случаи, когато предметите са наследени или придобити по друг начин, който не предполага стопанска дейност.
Как се декларират тези доходи
Когато физическо лице реализира доходи от подобна дейност, те следва да бъдат декларирани чрез годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В повечето случаи доходите се посочват в Приложение № 2, което е предназначено за доходи от стопанска дейност на физически лица.
След подаването на декларацията се изчислява данък върху общата годишна данъчна основа, който по правило е 10%.
Срокове за подаване на декларацията
Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода.
Например:
- доходи, получени през 2025 г., се декларират до 30 април 2026 г.
В някои случаи могат да се ползват и данъчни облекчения, ако декларацията се подаде по електронен път в по-ранен срок.
Какво се случва, ако доходите не са декларирани
Ако НАП установи, че дадено лице е получавало доходи чрез куриерски фирми, които не са били декларирани, могат да последват:
- искане за обяснения;
- данъчна проверка;
- начисляване на дължимия данък;
- начисляване на лихви;
- налагане на административни санкции.
Затова е важно физическите лица да бъдат добре информирани относно своите задължения.
Практически съвет
Ако получавате средства чрез наложен платеж, е добре първо да прецените:
- дали продажбите са случайни или регулярни;
- дали стоките са лични вещи или са закупени с цел препродажба;
- дали реализирате печалба от тези продажби.
При съмнение относно данъчния режим е препоръчително да се консултирате със счетоводител или данъчен специалист, за да избегнете бъдещи проблеми с приходната администрация.
Заключение
Онлайн търговията и продажбите чрез куриерски фирми създават удобство и нови възможности за доходи. В същото време обаче те носят и определени данъчни задължения.
Получаването на средства чрез куриерски компании като Спиди, Еконт или други не освобождава физическите лица от задължението да декларират своите доходи, когато те представляват стопанска дейност.
Информираността и навременното деклариране на доходите са най-добрият начин да се избегнат бъдещи проверки и санкции.
Източници
- Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
- Национална агенция за приходите – официален сайт: https://nra.bg
- Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)
- Публични разяснения на НАП относно доходите от онлайн продажби
- Информация за пощенските парични преводи и наложените платежи, предоставяна от куриерските оператори към НАП.