НАП не ви пита само защо сте взели пари от фирмата. Пита и къде са.

За много собственици на бизнес границата между „моите пари“ и „парите на фирмата“ изглежда естествено размита. Вие сте създали бизнеса, управлявате го, носите риска и дружеството е ваше. От правна, счетоводна и данъчна гледна точка обаче парите на дружеството не са автоматично лични пари на неговия собственик.

Точно тук възникват редица проблеми при проверки и ревизии.

Собственик или съдружник може да получи средства от дружеството като заем. Управител може да получи служебен аванс. Може да бъде начислен бонус или допълнително възнаграждение. В други случаи в счетоводството може да стои голяма касова наличност или значително вземане от собственик.

Нито една от тези ситуации сама по себе си означава нарушение.

Рискът възниква, когато счетоводното наименование на операцията, документите и действителното движение на средствата не съвпадат.

При една данъчна проверка въпросът може да не бъде само:

„Имате ли договор?“

Много по-важни могат да се окажат въпросите:

„Защо са предоставени парите?“

„При какви условия?“

„Как са използвани?“

„Върнати ли са?“

„Къде се намират средствата в момента?“

„Можете ли да докажете всичко това?“

Именно затова заемите, служебните аванси, бонусите и други плащания между дружеството и неговия собственик, съдружник или управител заслужават специално внимание.

Парите на фирмата не са автоматично лични пари на собственика

Това е отправната точка, която често се подценява.

Търговското дружество е отделен правен субект. Фактът, че едно физическо лице притежава дружеството, не означава, че може свободно да използва всички негови средства за лични цели без съответното правно и счетоводно основание.

Когато пари напускат дружеството и достигат до собственика, съдружника или управителя, трябва да може ясно да се определи основанието за това движение.

То може например да бъде:

възнаграждение;
дивидент;
възстановяване на направен разход;
служебен аванс;
заем;
плащане по друга реална сделка;
друга операция с надлежно основание.

Проблемът започва, когато пари са изтеглени или преведени, но години по-късно никой не може убедително да обясни какво точно представляват.

Какво е скрито разпределение на печалбата?

Това е едно от ключовите понятия при тази тема.

ЗКПО съдържа специална дефиниция на „скрито разпределение на печалбата“.

Без да превръщаме настоящия материал в юридически коментар, основната идея е следната: данъчен риск може да възникне, когато суми, които не са свързани с дейността на дружеството или са над обичайните пазарни нива, се предоставят под различна форма в полза на съдружници, акционери или свързани с тях лица.

Това е важно, защото данъчната оценка не приключва с наименованието, което сме поставили върху операцията.

Ако една сума е записана като „заем“, това е важно, но трябва да съществува реално заемно правоотношение.

Ако е записана като „служебен аванс“, трябва да може да се покаже за каква служебна цел са използвани средствата и как са отчетени.

Ако е „бонус“, трябва да има основание да бъде третиран като възнаграждение, включително да може да бъде обяснена неговата икономическа логика.

С други думи:

счетоводното наименование не може да замени икономическата реалност.

Заем от собствената фирма: кога е нормална операция и кога възниква риск?

Заемът между дружеството и неговия собственик или съдружник е една от най-често срещаните ситуации.

Важно е още в началото да уточним:

Заемът от фирма към собственик не е автоматично скрито разпределение на печалбата.

Не трябва да се прави и обратният автоматичен извод – че щом има подписан договор за заем, данъчен риск не съществува.

При отношения между свързани лица от значение са както документите, така и условията и действителното изпълнение.

Как изглежда един реално изпълняван заем?

Колкото по-ясна е сделката, толкова по-лесно може да бъде проследена и защитена.

Практически значение могат да имат:

писмен договор;
ясно определен размер на заема;
дата на предоставяне;
падеж;
начин на погасяване;
договорена лихва, когато е приложимо;
начинът, по който са определени условията;
действително извършени погашения;
реално начисляване и плащане на договорените суми;
банкови и счетоводни документи;
последователно счетоводно отчитане;
икономическа логика на сделката.

При отношения със свързани лица особено значение има и принципът на пазарните условия.

Полезният практически въпрос е:

Ако вместо собственика срещу нас стоеше независимо трето лице, бихме ли му предоставили същата сума при същите условия?

Ако отговорът е категорично „не“, това е сигнал сделката да бъде анализирана по-внимателно.

Договорът за заем не е „магически щит“ срещу ревизия

Да разгледаме пример.

Дружество предоставя на своя собственик 50 000 евро.

Подписан е договор за заем със срок за връщане от две години. Предвидена е и лихва.

На хартия всичко изглежда подредено.

Изтичат обаче две години и няма нито едно погашение.

Подписва се анекс.

След време – още един.

Лихвата е записана в договора, но не се плаща. Не се извършват и реални действия по събиране на вземането.

Междувременно средствата са използвани за лични нужди на собственика.

Това не означава, че съществува автоматична формула, според която заемът непременно се превръща в скрит дивидент след определен период.

Такъв универсален срок няма.

Но колкото повече фактическото поведение се отдалечава от поведението на нормален заемодател и заемател, толкова повече въпроси могат да възникнат относно действителния характер на операцията.

Непогасеният заем не става автоматично скрит дивидент

Това уточнение е особено важно.

В практиката често се среща твърдението:

„Ако не върнете заема навреме, НАП автоматично го приема за дивидент.“

Подобна формулировка е прекалено категорична.

Данъчното третиране зависи от конкретните факти и доказателства.

Просрочието може да бъде важен фактор, но трябва да се разглежда заедно с останалите обстоятелства:

защо заемът не е погасен;
правени ли са частични плащания;
плащана ли е лихва;
има ли реална възможност за връщане;
има ли разумно обяснение за удължаването;
как дружеството третира вземането;
предприема ли действия като реален кредитор;
как са използвани средствата.

Следователно не трябва да се търси една-единствена формалност, която автоматично решава казуса.

Гледа се цялостната фактическа картина.

Трябва ли заемите на физическите лица да се декларират през 2026 г.?

Това е изключително важна част от темата.

Получаването на заем не означава непременно, че сумата е облагаем доход. Но при достигане на определени законови прагове физическото лице има задължение да декларира получените или предоставените парични заеми.

Към актуалната информация на НАП праговете са представени и в евро.

Кога се декларират получени парични заеми?

Физическото лице декларира получени заеми от физически лица или небанкови институции, когато:

Първа хипотеза

Общият размер на всички получени през годината парични заеми надхвърля 5 112,92 евро и към 31 декември на същата година част от тях остава непогасена.

Втора хипотеза

Към 31 декември общият размер на непогасените суми по всички получени парични заеми през същата и предходните пет години надхвърля 20 451,68 евро.

А ако физическото лице е предоставило заеми?

Съществуват аналогични правила.

Деклариране е необходимо, когато общият размер на всички предоставени през годината парични заеми надхвърля 5 112,92 евро и към 31 декември част от тях е непогасена.

Деклариране се изисква и когато общият размер на непогасените суми по предоставени през същата и предходните пет години парични заеми към 31 декември надхвърля 20 451,68 евро.

Затова при годишното данъчно приключване не трябва да се гледат единствено доходите.

Заемните отношения също трябва да бъдат проверени.

Служебният аванс не е начин собственикът да тегли лични средства

Служебните аванси са друга област, в която сравнително лесно може да се натрупа проблем.

Нормалната логика на служебния аванс е проста.

Лице получава пари, за да извърши разход във връзка с дейността на дружеството.

След извършването му представя необходимите документи.

Разходът се отчита.

Неизразходваната част от средствата се възстановява.

Трудностите започват, когато това не се случва.

Как изглежда рисковата ситуация?

Например:

През януари управителят получава 2 000 евро служебен аванс.

Не го отчита напълно.

През февруари получава още 3 000 евро.

През март – нова сума.

Това продължава и в следващите месеци.

В края на годината счетоводството показва значително вземане от управителя, но няма достатъчно документи, които да показват как парите са използвани за дейността на дружеството.

Ако практиката продължи и през следващи години, сумата може да стане значителна.

Тогава възниква съвсем логичният въпрос:

Това действително служебни аванси ли са или чрез тях фактически са предоставяни средства за лично ползване?

Има ли срок от 7 дни или един месец за отчитане на служебния аванс?

Тук има широко разпространено погрешно опростяване.

Не е коректно да се твърди, че всеки служебен аванс задължително трябва да бъде отчетен в един универсален срок от 7 дни или един месец независимо от неговото предназначение.

Конкретният ред зависи от характера на операцията, приложимите правила и вътрешната организация на дружеството.

Това обаче не означава, че служебните аванси могат безконтролно да се натрупват.

Напротив.

Добрата вътрешна организация предполага ясни правила:

кой има право да получава аванси;
за какви цели;
какви документи трябва да представи;
в какъв срок трябва да се отчете;
кога трябва да върне неизразходваната сума;
може ли да получи нов аванс при наличие на стар неотчетен аванс.

Тези правила са важни не само за данъчния контрол, но и за финансовата дисциплина на самия бизнес.

Бонусът на управителя: кога размерът му може да предизвика въпроси?

Да преминем към друга ситуация.

Собственикът на дружеството е едновременно и негов управител.

В края на годината получава значителен бонус.

Това нарушение ли е?

Не.

Размерът на възнаграждението сам по себе си не доказва скрито разпределение на печалбата.

Възможно е управителят да е постигнал изключителни резултати, да е привлякъл ключови клиенти, да е увеличил оборота или печалбата, да е поел допълнителни функции или да има друга икономически обоснована причина за значителното възнаграждение.

Но когато получателят е и собственик или друго свързано лице, възниква въпросът за пазарния характер на отношенията.

Затова е добре дружеството да може да покаже:

на какво основание е начислен бонусът;
как е определен размерът;
има ли решение на компетентния орган, когато такова е необходимо;
какви резултати стоят зад възнаграждението;
съществуват ли предварително определени критерии;
как размерът се съотнася към действително извършената работа и пазарните условия.

Не всеки висок бонус е проблем.

Необоснованият бонус към свързано лице обаче заслужава значително повече внимание.

Какво означава „пазарни условия“ при свързани лица?

Когато две независими лица сключват сделка, всяка страна обикновено защитава собствения си икономически интерес.

При собственик и собствената му фирма тази естествена противоположност на интересите може да липсва.

Именно затова данъчното законодателство обръща специално внимание на отношенията между свързани лица.

Практически трябва да се зададе въпросът:

Какви биха били условията, ако същата операция беше сключена между независими страни?

Това може да бъде важно при:

заеми;
лихви;
възнаграждения;
бонуси;
наеми;
продажби на активи;
предоставяне на услуги;
други сделки между дружеството и свързано лице.

Самият факт, че страните са свързани, не прави сделката неправомерна.

Но условията трябва да могат да бъдат обяснени и защитени.

Касова наличност: парите в счетоводството трябва да съществуват и в действителност

Една от най-чувствителните теми за бизнеса е голямата касова наличност.

Представете си следната ситуация.

Счетоводството показва:

Каса: 120 000 евро.

На хартия дружеството разполага с тези средства.

Но възниква въпросът:

Къде са парите?

Ако сумата действително се намира в касата на дружеството и това може да бъде установено, имаме една ситуация.

Ако обаче парите фактически не са там и никой не може убедително да обясни какво се е случило с тях, ситуацията е съвсем различна.

Особено рисково става, ако съществуват данни, че средствата са използвани от собственика за лични нужди.

Важно е и обратното уточнение:

голямата счетоводна касова наличност сама по себе си не доказва автоматично скрито разпределение на печалбата.

Необходимо е да бъдат установени конкретните факти.

Но несъответствието между счетоводната и фактическата наличност е проблем, който не бива да се пренебрегва.

Фирмата отчита загуби, а собственикът купува имоти и автомобили

Това е друга ситуация, която може да предизвика въпроси при проверка на физическо лице.

Представете си собственик на дружество, което в продължение на няколко години отчита ниска печалба или загуба.

В същия период физическото лице купува недвижим имот, автомобил с висока стойност и прави други значителни разходи.

Означава ли това автоматично укрити доходи?

Не.

Възможно е човекът да разполага с напълно законен източник на средствата:

натрупани спестявания;
доходи от предходни години;
банков кредит;
наследство;
дарение;
продажба на имущество;
получен реален заем;
доходи от друга дейност;
други доказуеми средства.

Но при ревизия твърдението:

„Имах пари“

не е равностойно на доказателство за произхода им.

Точно затова документите за произхода и движението на значителни лични средства трябва да се пазят и организират внимателно.

Какво може да провери НАП?

Няма универсален списък, който да се прилага еднакво към всяка проверка или ревизия.

В зависимост от конкретния случай обаче значение могат да придобият:

договори за заем;
анекси;
банкови извлечения;
платежни нареждания;
касови ордери;
счетоводни регистри;
оборотни ведомости;
разчети със собственици и подотчетни лица;
документи за начислени лихви;
доказателства за плащането им;
документи за извършени погашения;
авансови отчети;
фактури;
други първични счетоводни документи;
решения за възнаграждения и бонуси;
договори за управление;
документи за придобиване и продажба на имущество;
доказателства за получени заеми;
документи за други източници на средства;
подадени данъчни декларации.

И тук стигаме до най-важното:

документите трябва да съществуват тогава, когато операцията се извършва, а не да започват да се създават едва когато възникне проверка.

Как се облага скритото разпределение на печалбата?

Тук трябва да бъдем особено прецизни, защото често се смесват две различни неща – данъкът и имуществената санкция.

За целите на ЗДДФЛ понятието за дивидент обхваща и скритото разпределение на печалбата.

При доход от дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата окончателният данък се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скритото разпределение.

Ставката на окончателния данък върху съответните доходи от дивиденти е 5%.

А откъде идват тези 20%?

Тук е съществената разлика.

Не е прецизно да се казва:

„При скрито разпределение НАП начислява 20% данък.“

Става дума за различен правен механизъм.

ЗКПО предвижда имуществена санкция в размер на 20% от сумата, представляваща скрито разпределение на печалбата, при предвидената в закона хипотеза, свързана с непосочването на това обстоятелство в данъчната декларация.

Следователно:

5% окончателен данък върху дивидента и 20% имуществена санкция не са едно и също.

Това разграничение е важно както за счетоводителите, така и за собствениците на бизнес.

Кога се внася данъкът при скрито разпределение?

НАП посочва, че окончателният данък върху доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата.

Това е още една причина подобни операции да не се оставят за анализ едва в края на следващата година.

Пример 1: собственик получава заем от 40 000 евро

Дружество предоставя на своя собственик заем от 40 000 евро.

Има писмен договор, разумно определен срок, договорени условия и проследимо банково плащане.

Собственикът извършва погашения според договорения план.

Ако е уговорена лихва, тя се обслужва съгласно договора.

Счетоводството отразява последователно операциите.

Тази фактическа картина подкрепя тезата за действително заемно правоотношение.

Сега да променим фактите.

Собственикът получава същите 40 000 евро, но не връща нищо.

След падежа срокът се удължава.

След това отново.

Няма реални погашения, а дружеството не предприема действия, характерни за нормален кредитор.

Парите междувременно са използвани за лични цели.

Тук данъчният риск е значително по-висок.

Разликата не е в заглавието на договора.

Разликата е в реалното поведение на страните.

Пример 2: собственик системно тегли служебни аванси

Управителят и собственик на дружеството получава периодично средства за фирмени разходи.

Част от тях се отчитат.

Други остават висящи.

Вместо старият аванс да бъде приключен, се предоставя нов.

След две години дружеството има значително вземане от управителя.

В такава ситуация първият въпрос е дали могат да бъдат представени документи, които показват за какво реално са изразходвани средствата.

Ако документите липсват и парите не са върнати, рискът е очевидно по-висок.

Пример 3: управителят получава голям бонус

Собственикът е и управител.

В края на успешна година дружеството му начислява бонус от 30 000 евро.

Самият размер не е достатъчен, за да кажем дали има проблем.

Ако дружеството има значителен ръст, управителят е постигнал измерими резултати, бонусът е определен по ясни критерии и има необходимата документация, това е една фактическа ситуация.

Ако дружеството няма резултати, няма политика или критерии за бонуси и необичайно високата сума е определена единствено за собственика без ясна икономическа обосновка, ситуацията изисква съвсем различен анализ.

Пример 4: в касата има 150 000 евро – но само счетоводно

Дружеството показва значителна касова наличност.

Според счетоводните регистри в касата има 150 000 евро.

При проверка обаче се установява, че парите фактически не са налични.

Това поражда следващия въпрос:

Къде са?

Ако се установи, че средствата са предоставени на собственика или са използвани за негови лични нужди, вече трябва да се анализира действителното основание за това движение.

Ето защо огромната касова наличност не е просто „счетоводен проблем“.

Тя може да се превърне и в данъчен проблем, ако счетоводните данни не съответстват на действителността.

Най-честите грешки на собствениците на фирми

„Фирмата е моя, следователно парите са мои“

Не и без основание за получаването им.

Собственикът притежава участие в дружеството, но имуществото на дружеството не трябва да се смесва автоматично с личното имущество на физическото лице.

„Ще го запишем като заем“

Наименованието не е достатъчно.

Заемът трябва да съществува и като реално правоотношение.

„Имаме договор, значи сме защитени“

Договорът е само част от доказателствата.

Изпълнението му е също толкова важно.

„Ще го водим служебен аванс“

Служебният аванс трябва да бъде свързан със служебна цел и да бъде отчетен.

„Няма проблем, защото парите са в касата“

Ако са само счетоводно в касата, а физически липсват, това може да породи сериозни въпроси.

„Ще го оправим, ако дойде проверка“

Това често е най-скъпият подход.

Документирането със задна дата не може надеждно да замени добрата организация от момента на извършване на операцията.

Как собственикът на фирма да намали риска?

Не е необходимо да се страхувате от всяка операция между вас и собственото ви дружество.

Необходима е дисциплина.

При заем

Уредете отношенията ясно още от началото.

Определете условията и след това ги спазвайте.

Не оставяйте големи вземания от собственици без периодичен анализ.

При служебен аванс

Въведете вътрешен ред за отпускане и отчитане.

Не допускайте нови и нови аванси да прикриват стари неотчетени суми.

При бонус

Определете ясно основанието и критериите.

Документирайте решението и икономическата логика.

При касова наличност

Проверявайте дали счетоводната наличност съответства на действителната.

Не оставяйте огромни касови салда да се натрупват само защото „така стои в счетоводството“.

При лични големи покупки

Пазете документите, доказващи произхода на средствата.

След години банково извлечение, договор или документ за продажба може да се окаже много по-ценен от спомена как точно сте финансирали покупката.

Какво да направите преди НАП да зададе въпросите?

Периодично проверявайте:

Има ли значителни вземания от собственици и съдружници?
Има ли стари непогасени заеми?
Спазват ли се условията по договорите?
Има ли натрупани служебни аванси?
Разполагате ли с документите за тях?
Има ли необичайно големи бонуси или други плащания към свързани лица?
Има ли голяма касова наличност?
Съществуват ли тези средства фактически?
Декларирани ли са заемите, когато е достигнат съответният праг?
Може ли произходът на значителните лични средства на собственика да бъде документално проследен?

Този преглед е много по-полезен преди проверка, отколкото след получаването на искане за представяне на документи.

НАП не гледа само един документ – гледа цялата история

Това е може би най-важният практически извод.

Представете си две дружества.

И двете са предоставили по 50 000 евро на собствениците си и при двете има договор за заем.

При първото дружество има банков превод, договор, пазарно обосновани условия, редовни погашения и последователно счетоводно отчитане.

При второто има само договор. Няма плащания, срокът е удължаван многократно, парите са използвани лично и дружеството не се държи като кредитор.

На хартия и двете операции носят едно и също име:

„Заем“.

Икономическата им реалност обаче може да бъде съвсем различна.

Затова документите трябва да отразяват действителността, а действителността трябва да съответства на документите.

Често задавани въпроси

Мога ли да взема заем от собствената си фирма?

Самото предоставяне на заем от дружеството на негов собственик или съдружник не означава автоматично скрито разпределение на печалбата. От значение са конкретните условия, пазарният характер на отношенията, документите и реалното изпълнение.

Ако заемът не бъде върнат навреме, автоматично ли става дивидент?

Не. Не съществува универсално правило, според което всеки просрочен заем автоматично става дивидент след определен срок. Просрочието обаче може да бъде важен елемент при анализа на действителното правоотношение.

Достатъчен ли е договорът за заем?

Не винаги. Договорът е важно доказателство, но значение имат и реалните плащания, погашенията, лихвите, сроковете и цялостното поведение на страните.

Трябва ли да декларирам получен заем?

При достигане на законовите прагове – да. Към актуалната информация на НАП сред релевантните прагове са 5 112,92 евро и 20 451,68 евро, при изпълнение на съответните допълнителни условия.

Банковият кредит включва ли се в тези правила?

НАП изрично описва режима за получени заеми от физически лица и небанкови институции. Затова конкретният източник на финансиране има значение и не следва автоматично всеки банков кредит да се включва в посочените прагове.

Всеки неотчетен служебен аванс ли е скрито разпределение на печалбата?

Не. Не трябва автоматично да се приравняват двете понятия. Продължителното натрупване на големи неотчетени аванси към собственик или друго свързано лице обаче може да създаде съществен данъчен риск и необходимост от доказване на действителното използване на средствата.

Има ли универсален законов срок от 7 дни за отчитане на служебен аванс?

Не трябва да се приема подобно универсално правило за всички видове служебни аванси. Конкретните обстоятелства, приложимите правила и вътрешната организация на дружеството са от значение.

Големият бонус на управителя автоматично ли е проблем?

Не. Размерът сам по себе си не е достатъчен. Особено при управител, който е и собственик, е важно да може да бъде обяснена икономическата логика и пазарният характер на възнаграждението.

Какъв е данъкът при скрито разпределение на печалбата към физическо лице?

При приложимия режим за доход от дивидент окончателният данък е 5%, като при скрито разпределение данъчната основа е брутният размер на съответните суми.

А какво означават 20%?

Това не е „20% данък върху дивидента“. ЗКПО предвижда отделна имуществена санкция от 20% в съответната законова хипотеза за скрито разпределение на печалбата, когато обстоятелството не е посочено в данъчната декларация.

В заключение: прозрачността е най-добрата защита

Получаването на пари от собствената фирма не е автоматично нарушение.

Заемът не е автоматично скрит дивидент.

Служебният аванс не е автоматично скрито разпределение на печалбата.

Големият бонус не е автоматично нарушение.

Но когато парите на дружеството преминават към неговия собственик, съдружник, управител или друго свързано лице, документите, икономическата логика и действителното движение на средствата стават изключително важни.

Не разчитайте единствено на това как е наречена операцията в счетоводството.

Питайте се:

Защо са предоставени тези средства?

Какво показва договорът?

Какво показва счетоводството?

Какво показват банковите движения?

Какво се е случило с парите в действителност?

И най-вече:

Ако НАП зададе тези въпроси след три години, ще можете ли да отговорите с документи, а не само със спомени?

При данъчните проверки прозрачността, последователното счетоводно отчитане и добрата документална обоснованост са много по-силна защита от обясненията, създадени след възникването на проблема.

По-добре е отношенията между собственика и фирмата да бъдат подредени предварително, отколкото да се търси решение в момента, в който ревизията вече е започнала.

Счетоводна къща „МБД“

Материалът е с информационен характер и е актуализиран към 23 август 2026 г. Той не представлява индивидуална данъчна, счетоводна или правна консултация. Данъчното третиране на всяка конкретна операция зависи от нейните факти, документи, участници и приложимото законодателство.

Източници

1. Национална агенция за приходите (НАП) – „Заеми“
Актуална информация относно декларирането на получени и предоставени парични заеми, включително праговете 5 112,92 евро и 20 451,68 евро.

2. Национална агенция за приходите (НАП) – „Дивиденти“
Официална информация относно понятието „дивидент“ и включването на скритото разпределение на печалбата в данъчния режим на дивидентите.

3. Национална агенция за приходите (НАП) – „Окончателен данък върху доходите“
Информация относно определянето на окончателния данък при дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата и срока за неговото удържане и внасяне.

4. Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Чл. 15 – отношения между свързани лица; Допълнителни разпоредби – определение за скрито разпределение на печалбата; чл. 267 – имуществена санкция.

5. Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Разпоредбите относно дивидентите, скритото разпределение на печалбата, окончателния данък и декларирането на получени и предоставени парични заеми.

6. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК)
Разпоредбите относно свързаните лица и данъчно-осигурителния контрол.

7. Официален портал за еврото в България
Информация относно въвеждането на еврото в Република България от 1 януари 2026 г. и официалния курс 1 евро = 1,95583 лева.

Последна актуализация: 23 август 2026 г.